Биляна

тново имах чувство за бликнала енергия. Сподели, че през тези дни работел по четиринадесет часа. Не обичал шума, затова изключвал входния звънец. Телефона заглушавал с възглавници. Върху какво работел ли? За първа година четял лекции. Освен това въображението му било обладано от страхотна идея. Чрез интегрални и диференциални уравнения искал да я дари с живот...

     Притаила дъх попивах всеки звук и шептях: „Не съм сгрешила! До рамото на такъв човек копнея нощем да заспивам..."

Легнах към дванадесет, но още дълго очите ми го виждаха ту изправен пред онемялата аудитория, ту в нашето жилище - той надвесен над книгите, аз пера, готвя. Следобед е, влизам с чаша чай...

Почти всеки ден минавах край пощата, но изчаках да дойде събота.

По него време ние, гражданите, трудно се сдобивахме с номер за домашен телефон, а мобилните апарати все още не бяха масово достъпни, ето защо използвах обществените кабини. С половин час закъснение успях да се свържа. В началото тонът му беше неприятен, груб, сякаш ме обливаше със струи ледена вода. Но след минута тази вода започна да клокочи, да кипи: преглеждала ли съм януарската книжка на списание “Пламък”? Какво мисля за поемата на Борис Христов? Дори съм знаела стихове наизуст! Издигала съм се в очите му – слушах , а сърцето ми така лудо туптеше, та се опасявах да не заглуши това, което моят Ромео говореше.

При първото си пътуване до София, заглед