Биляна

line-height: 150%; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial;">             -Ще ми пишеш ли?!

              Погледнах го в очите.Така ми се искаше да знам какво има зад тях, да надникна в мислите му и по-дълбоко, в самата му душа, но гласът му се изправи като преграда.

-Не обичам. Ето телефонния ми номер. Всяка събота. В шест следобед. Ще те очаквам.

Неговата визитна картичка остана единствената реална вещ от това преживяване. Спокойната белота на малкото картонче разсейваше чувството, че съм сънувала. Видя ми се твърде дълго да чакам до края на седмицата и още в понеделник набрах шестте цифри записани под името му, но вместо желания глас до мен прилетя сигналът „свободно". Слушах и си представях Борис, хванат за ръка с момиче. Пролет е. Как можех да си въобразявам, че в такава възбуждаща вечер ще бъде сам. „Излязъл от мечтите ми!" — та аз не го познавах, за да преценя дали има нещо общо с това, което ми се искаше да срещна.

На следващия ден пак звънях и пак звукът „Пиу-пиуу-пиууу", като метално острие бодеше моето тяло. И най-после, точно в събота и точно в шест, го чух.

-А! Билянко, ти ли си ?!

И той заговори високо, бързо и въпреки огромното разстояние о