През нощта не мигнах. Както при буря се преплитат различни звуци, така и в мен се бяха надигнали разнородни гласове и аз не знаех кого да слушам. На другата сутрин, обградена от спокойната белота на лабораторията, отново започнах да изписвам думите: „Моля да бъда освободена..." Този път ръката ми не трепереше, но не стигнах до края, защото телефонът иззвъня.
-Гарелова, обажда ти се секретарката. Директорът нареди днес ти да докладваш на оперативката.
-Шефът да не е болен?
-Здрав е. Но си взе годишния отпуск.
-В годишен отпуск!
-Не си клюкарка. И затова ще ти кажа. Преправял някакви командировъчни. Директорът отдавна му има зъб. А сега се откри удобен момент да го подгони и изглежда ще го принуди да напусне.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.