Биляна

initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial;">Бавно мачках белия лист, върху който бях започнала да пиша молбата. На тридесет и три години ръководител на секция! – представях си изражението върху лицето на майка и в мен нахлуваше замайваща радост, която ми вдъхваше вяра, че със или без съпруг, моят живот ще бъде щастлив. После започнах да кроя планове как да си организирам новата дейност. Тези мисли бяха по-ясни, по-властно ме обсебиха в сравнение с представите за бъдещия ми живот с Борис. Чувствах, че не само аз бях влюбена в моята работа, но и тя отговаряше със същата страст.

Понеделник, вторник, сряда – ако вечер не заспивах над бюрото, сигурно и нощите щях да превърна в дни, така изтече тази седмица, а в събота, както обикновено, звъннах на Борис и му казах, че за неопределено време се налага да замествам моя шеф. Споделих, че има вероятност да ме издигнат на неговото място. Гласът ми беше топъл. Сама се удивих от из­пълнените с ухание на рози думи, които започнах да редя. Борис също беше неочаквано мил. Предложи ми да продължим да се срещаме. Да продължим да си говорим по телефона, а ако някога реша да заживея с него, веднага да полетя към София. Целунах слушалката и му казах, че го обичам, че той е най-големият мъж, когото съм срещала...

През август ме назначиха за ръководител на секцията. Години наред аз и моите колеги безгласно бяхме роптали против неспособността на бившия началник да воюва за значими теми, против неумението да определя правилно срокове, против нежеланието да възлага задачите според способностите на колегите. Бях си обещала да не бъда като него. В името на истината, си въобразявах, че това не е трудно, но едва сега разбрах каква сложна симфония от качества изисква тази длъжност. Работата в института до такава степен ме прикова към себе си, до такава степен всеотдайно й посветих всички мои сили, че ако мама не сменяше зимните ми дрехи с пролетни, а после с летни, сигурно и през декември щях да ходя по сандали...

<<< …29303132333435… >>>