Биляна

background-clip: initial;">Неусетно отлетяха четири сезона. На петия Борис отиде на специализация в Унгария. А после, с всеки изминат месец, разговорите ни ставаха все по-еднообразни, срещите – по-кратки . Да, нежното цвете бе започнало да вехне. Не успяхме да го посадим в безсмъртна градина        

Не успяхме, тъй като бъдещият ми живот с този университетски служител, напуснал свещения храм на себераздаването, ден след ден загубваше своята привлекателност. И когато в една юлска вечер от неговия телефон пропищя сигналът „свободно", не отпуснах тъжно устни, а равнодушно оставих слушалката и забързах към новооткрития клуб на химика. В последно време все по-често се застоявах там. Помещението, приличащо повече на коридор, отколкото на зала, беше винаги пълно с колеги изгърбени над чашка алкохол. Говореха за нови химични методи, за футбол, за вносни апаратури. С уважение слушаха разсъжденията ми върху интересна статия. Отричаха или се съгласяваха.

-Единствено тук се чувствам човек!

Споделяше с мен Виолета, моя дългогодишна приятелка, на която й се струваше безкрайно шик да се отбива в това заведение. С нея обикновено се срещахме в петък и още не седнали тя започваше да излива своите болки.

              -Представи си, вчера моят хубостник ме кара да му лъскам обувките. Не стига дето всичко вкъщи сама върша. Дори килимите изтупвам. А и обувките ще му лъскам. Търтей! Отвратителен търтей! Не ти трябва да се омъжваш – дебелите  й устни грозно се кривяха. Бръчките по челото й ставаха по-многобройни.

<<< …30313233343536… >>>