Биляна

ана в безбрежната синева, която се откриваше през прозореца на самолета, се опитах да дам точна оценка на отношението му към мен, но не мисли, а образи бликаха от съзнанието ми. Представях си как ме отвежда в своя дом. Представях си как целувам ръка на майка му.

Чакаше ме на летището с букет розови гладиоли. За това, че беше дошъл да ме посрещне. За това, че носеше цветя и най-вече за това, че когато ме видя, лицето му светна от радост, бях готова да му подаря не само тялото, а и душата си. Хвърлих се в прегръдките му. Но той, с малко припряни движения, укроти моите чувства. Пое пътническата ми чанта и отидохме, е, не в тях, както си въобразявах, а в квартирата на приятеля му.

Това жилище, мансардна със стъклен покрив, използвахме и при следващите ми пътувания до София. Нощем звездите грееха в очите ни. Аз с радост се отдавах на желанието си да бъда нежна. Обаче сега, след като бяха изминали шест години, устните ми, ръцете ми, бяха забравили усещанията, с които ги даряваше нашата любов, докато в душата ми все още бе жив възторгът, който изпитвах от внезапните прозрения на мисълта на Борис, а паметта ми ясно бе съхранила безкрайните разговори.

На десетата среща разбрах, че не е доцент, а асистент. В момента подготвял доцентура и затова работел като луд. Тази малка лъжа, като през увеличителна лупа, ми показваше неговата същност, естествено ако исках да погледна през лупата. Но толкова отдавна жадувах да обикна някого, толкова отдавна копнеех да бъда обичана, ето защо инстинктивно се бранех срещу всичко, което можеше  да унищожи чувството изгряло в мен. „Бе й дошла сля­пата неделя." – навремето  баба така говореше за постъпката на майка, хукнала да се жени за моя баща, независимо че ги делял синур от двадесет години. През тези осем месеца изглежда и аз ослепях и тъй като желаех до мен да върви изключителен човек. Бях го видяла в Борис и друго не исках да видя, защото истината беше, че той властно ме привличаше. Почти всичките ми познати гледаха на мен само като на жена и съвсем не им се беседваше, например за Росенова