Абсурдните митове на Алек Попов

3.93   (58 votes)

Когато Иван Гранитски ми се обади преди два дена да представя новата книга на Алек Попов, му казах, че не мога, защото не съм я чел. Гранитски в свойствен стил заяви: Ами няма да чукаш една вечер и ще прочетеш Алек Попов. Явно Гранитски ми предлагаше да се лиша от едно удоволствие за сметка на друго. Обаче аз нямах гаранция, че това - другото - е точно кеф.

И тъй пристъпих към четене на Митология на прехода (ИК “Захарий Стоянов”, 2006) със смесеното чувство, че пропускам нещо хубаво, без да знам дали ще го заместя адекватно.

Но четенето е лишение, писането - също. И много рядко двете се превръщат в удоволствие.

Митология на прехода не може да изненада читателите на Алек Попов, защото е подборка. Нещо като The best и трябва да се чете точно като The best. Това предполага малко повече претенция към автора, защото всяко избрано е претенция за авторска вечност. Останах задоволен. По две причини.

Първата е, че Алек Попов не е скучен писател. Втората е, че не е измислен писател. Сред днешното пишещо bg братство това е рядък случай. Алек Попов сюжетира, героизира и демитологизира. Неговият разказ е история, а не дискурс. Неговият герой действа, а не потоци съзнание. Неговият сказ е с бърз достъп, а не лабиринт от двусмислици.

Вероятно ще определят Алек Попов като традиционен писател (аз бих казал писател в традицията), но това ще е само наполовина вярно. Защото традицията се състои от набор от традиции. Алек Попов е между две от тях: Светослав-Минковия абсурдизъм и Павел-Вежиновия абстрактен реализъм. Това, което със сигурност отличава разказите и новелите му от техните, е посткомунистическия дискурс, където се разполагат свойски.

Митология на прехода е иронична раздяла/отделяне с/от миналото. Тъкмо ироничната дистанция предварително лишава Алек-Поповата проза от драматизъм, психологизъм и солипсизъм. За сметка на това тази проза разчита на фабулата (често с абсурдни обрати), на героя (често поставен в скечов дискурс) и на атрибутите на мита (в случая символиката на тоталитаризма и опита за измъкване от нея).

Ето какъв диалог се води в един от дългите разкази на Алек Попов:

- Що е пионерски дворец?...

- Школа за комунизъм - обади се някой.

- По-скоро лаборатория - намеси се предпазливо Мишел.

- Еталон за бъдещето - извика друг.

- Оазис на надеждата!

Тези разкази обясняват какво е бригада, соцстроеж, план, рапорт, социална хармония, демитологизирайки комунистическото клише, превръщайки мита в не-мит, живеенето в не-живеене, любовта в сюр-любов.

Алек Попов пише така, че сякаш съзнателно избягва възможните сътресения у читателя. Неговият сюжет е зададен предварително и достатъчно отдалечен, поставен сякаш в едно нереално алегорич

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2021