Антон Баев

Критика

Свитъците на Светлозар Игов

4.97(2225 гласа)

Поезия

Ела, делфинче!

4.96(4674 гласа)

Критика

Евангелие по Елена

4.94(838 гласа)

Критика

Лошото време на Иван Вълев

4.93(902 гласа)

Есе

През граници и през сърца

4.92(2137 гласа)

Виж още

Романтичният залив на Костадин Костадинов

4.92   (618 гласа)
.4pt; line-height: 150%; text-align: justify;">Чух няколко признати съвременни прозаици да споделят, че Заливът на Ифигения не е точното заглавие. Тезата, с две думи, се базира на усещането им, че най-силен в сборника от 5 прозаични парчета е повестта Последният войнишки император.

След като прочетох книгата /може да е излишно, но ще го натъртя – на един дъх и с много носталгия/, съвсем не съм съгласен. Повестта е, разбира се, най-обемният и вероятно най-претенциозен текст в сборника, но не е структуроформираща нито в книгата, нито в плана на двете досегашни книги на Костадин Костадинов.

Откриващата история - Заливът на Ифигения, носталгичното завръщане в лоното на мъртвата любов, е истинският вход към този сборник, който чрез историите на героите си непрекъснато смесва минало с настояще, настояще – с още по-давно минало, случило се - с въобразено, световете на хората – със световете на животните, бреговете – с откритото море, подземието – с небесата. В тази кавалкада от смесени въобразености и преживени илюзии Заливът на Ифигения като вход и Белият котарак – като изход от петте истории, са естествената рамка, без която книгата би се разпаднала, не би звучала като единно тяло, а сборник от привнесени истории.

Затова и две думи за завършващата новела Белият котарак. Чудесното, светът на превъплъщенията на хората и животните, който е истинският свят на разказвача Костадин Костадинов, би стоял незавършен без Белият котарак. Новелата /една от най-кратките в българската литература/ няма как да избяга от чудесния и апокалиптичен свят на Павел Вежиновата Белият гущер. Но докато авторът на Бариерата е визионер на бъдещия масов убиец в лицето на героя си – чудовището Неси, в Белият котарак Костадин Костадинов по приказен начин разказва историята на човека-хищник от 90-те години на ХХ в., за да го спаси в приказния, чудесния свят на фантазното.

Между двете истории са заключени още три. Втората и третата – Аполон на Божидар и Душевадката, вибрират върху спасителните и унищожителни сили на изкуството като паралелен свят на реалното. Героите им

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021