С България в сърцето

     Ангел Колев е журналист, писател, пътешественик и президент на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. Заедно със своята съпруга Мария са учредители и на родолюбивия проект „За буквите“.

     Новата книга на Ангел Колев „Хъш. Седем плюс седем по скалата на Рихтер“. / ИК. „Потайниче“. София, 2024, редактор Йото Пацов, художник Иван Гайдаров/, включва осем разказа и шест пътеписа.

     В предговора ѝ, авторът споделя: „Тази книга е едно пътуване. През годините. През всичките години. По всичките пътища. С хората, които през цялото това време са с мен …“

     Ангел Колев живее във Филаделфия – САЩ, но в сърцето си носи България.

     Осемте разказа включени в сборника показват, че писателят има завидна наблюдателност на света около нас и житейското ежедневие. Притежава социално чувство, състрадание и любов към описваните от него персонажи. Изкусен разказвач, както за битовото, така и за духовното.

     Живописен и талантлив творец, чиито разкази оставят неотразимо впечатление за истинност. Написани искрено и честно, те звучат автентично и достоверно.

     Първият разказ „Градът“ ни увлича с интригуващия си сюжет и запомнящи се със своята индивидуалност колоритни персонажи: Капитанът и неговото семейство, Боре и кравата Млечка, звездоброецът Ерол, циганинът – китарист Армандо, отговорниците за градската чистота – Милка и Стамат, бай Ангел – Киното, продавачът на вестници Митко Спокойствието. Все чешити,  даващи облика на това безименно гранично градче, което „ въпреки повратностите на съдбата живее“.

     „Вълчето не е толкова анималистичен разказ, колкото разказ за незабравимото детство на Апостол, изпълнено с трудности и изпитания, които каляват характера му за цял живот.

      При обрисовката на своите герой Ангел Колев е пестелив и лаконичен. Той ги представя предимно чрез действията и постъпките им.

     Разказът „Заставата“ ни вълнува с картината на войсковото напрежение в една гранична застава. Командирът и граничарите са изненадани от поведението на инспектиращият ги генерал, който им напомня, че „ пред войнишкия хляб и редникът и генералът са равни“.

     Благородният му жест, които прави към командира на зас