С България в сърцето

     Разказите на Ангел Колев ни карат сериозно да се замислим. Те ни връщат в детството и младостта. Такъв е разказът му „Село с гара“ – една сага и носталгично завръщане към милите хора – дядо Михал, Бабата, на селският чешит Фитката.

      Селската гара е гордостта на дядо Михал, но тя е и неговата прехрана. Отделните фрагменти в разказа са споени в едно смислово цяло, наситено с лека ирония и хумор. Това е разказ за едно отминало и незабравимо време, за това и финалът му звучи затрогващо: „Милият ми дядо. Чувам дрезгавият от цигарите на пресекулки глас: „Никакво село не сте без гара“.

     Разказът „Хъш“ дал заглавието на книгата е една метафора на бежанец – емигрант. Той е свързан с лични и тревожни преживявания на автора и неговото семейство – бягството на неговия брат в Америка, по времето на социализма у нас.

     Актуално звучи сравнението на писателя с някогашните български хъшове: „Добре са били едно време хъшовете. Като им натежи животът – през Дунава. Като брат ми… И той като хъшовете от Влашко. През Дунава…“

     Увлекателният сюжет на разказа и  емоционално завладяващото ни съдържание се финализира с алегорията за Берлинската стена: „Стената падна… Стената падна. Хора!... Какво друго? Ами това, че и аз един ден станах хъш“.

     „Спомен от Лвов 1972-ра“ е плод на автобиографични преживявания, случки и незабравими мигове от студентството на автора в Украйна. Гладните студентски години, но изпълнени с младежки ентусиазъм и верни приятелства с Тьотя Тоня, Лидия Фомична, българския градинар бай Пеньо от Берегово, Задкарпатието и други. Вярваме в думите на писателя, че това са „спомени, които няма как да изчезнат и се разтворят във времето“.

     Разказът „Столетникът“ ни отвежда при българина анкъл Джордж, живеещ повече от 60 години в Кливланд, Охайо. Роденият в село Цръклевци от Западните покрайнини на България и преминал границата по времето на кооперирането у нас, не представа да живее със спомените за Коледа, коледарите и бъдникът, с обредите за Гергьовден и печеното агне, около което се е събирала цялата челяд. Където и да е по света човек, родината, родното място и родовата кръв вечно ще го зоват.

     Милият и мъдър столетник, който е убеден, че „светът е голям и младите ще се оправят. И винаги в живота на хората трябва да има оставена врата