С България в сърцето

     Пътеписът на Ангел Колев – „В земята на инките“ ни отвежда в Перу. Той ни заинтригува не само с историческите и природни загадки на тази древна страна, но поражда и размисли и за светът на човека с неговите вечни въпроси и съмнения, за загадъчната ни вътрешна вселена и смисъла на живота.

     Пътеписецът ни отвежда в загадъчните пирамиди, разказва ни за картофите и царевицата като основни земеделски култури за Перу. Следва вълнуващ разказ за пътуването от Лима до Куско, Акуа Колиенти, до мистичната Мачу Пикчу – древното селище на инките. Посещението на индианската задруга в Андите на 4400 метра височина, където човек има чувство, че е без кожа, а „обувките се отлепват от земята на инките, скоро ще полетиш над смълчаните каменни била, които опират в облаците, покрити с ниски иглолистни храсти с усукани клони“.

     Побиват ни тръпки, когато четем за посещението на манастира на Францисканците в един от крайните квартали на Лима. Зловещите му катакомби, където според пътеписеца „вървим върху човешки скелети, затъпкани под краката ни“.

     „Колумбийски бележник“ ни пренася в Богота и Картахена. Среща ни с българина – виолончелист Минчо и неговото семейство. Авторът споделя: „Та къде ли няма и нас, българите, разпиля ни днешното време по целия свят, като парашутчета от глухарчета, където кацне семенцето там пускаме коренче“.

     Пътеписният разказ е увлекателен, на места поднесен с метафорични описания. Авторът умело ни води през този „шумен, екзотичен и матнетичен свят“, усещаме темперамента на хората населяващи Южна Америка. Пренасяме се по местата, където е живял и творил майсторът на магическия реализъм Маркес.

     Най-доброто на всяко пътуване е завръщането. В това ни убеждава и Ангел Колев: „Човек колкото и добре да се чувства в приказна Колумбия, един ден взема самолета и запрашва към дома си…“

     Друг екзотичен пътепис на Ангел Колев е „Патагония, края на света…“Лаконичният и вълнуващ разказ ни отвежда в: „Дивият свят на Патагония! С недостъпните и заснежени целогодишно Анди, сковани преди милиони години от ледници, с ширналите се хълмисти степи, покрити с оскъдна растителност, осеяни с езера и бързи, спускащи се с подскоци кристално чисти реки“.

     Чили – със своите Пунто Аренал и Пуерто Наталес, с „пастелните гледки по степите, с многобройните стада овце и препускащите гуанако с