С България в сърцето

     Пътеписните „Записки по Пелсилвания и.. отвъд“, включени в края на книгата са обединени в 16 есета, някои от които приличат на импресии. Езикът на автора е пластичен, благозвучен и емоционално обагрен.

     Думите на ветеранът от Корея – Ал, звучат като завет към американците: „Трябва да пазим Америка. Тя е най-доброто място за живот. За всички хора“.

     Някои от пътеписните записки са за природни бедствия, като урагана Флойд връхлетял Филаделфия. С природни катаклизми са свързани и „Апокалипсис“ и „Ураган“. Написани образно и експресивно ние сякаш преживяваме заедно с писателя природните стихии и сушата, защото „всяко страшно нещо, което природата ни праща, е предупреждение“.

     И в „Записките…“ Ангел Колев отново ни пренася в своите екзотични пътешествия: „Манаус, по Амазонка“ и „В Токио“.

     Интригуващ и много забавен е и разказът „Рики“ за катерицата – палавница.

     Последният текст в книгата „Меденки“ е прочувствен разказ за най-скъпото на всеки човек – майката. Трогателно звучат и думите на автора: „Днес мама е няма. Отиде си. В един миг. Пусто ми е без нея, но като се сетя за меденките ѝ, сякаш я виждам до себе си“.

     Всички пътеписи са написани живописно и с художествено майсторство, което ги прави четивни и увлекателни.

     Новата книга на Ангел Колев „Хъш. Седем плюс седем по Рихтер“ потвърждава, че той е талантлив разказвач и пътеписец със своя стилистика и нравствено кредо.

     Вярвам, че писателят ще продължава да ни зарежда чрез своето творчество с човеколюбие и доброта.