Седми дух

Аз бях онзи, който направлява
                        на твоята съдба звездата,
преди на небосвода да изгрее
                        за живот Земята:
Тя бе най-яркият от световете
край слънцето по нощната пътека;
свободна, но и малко предвидима
като най-прелестното цвете в здрачната градина.
Но час дойде и неусетно тя остана
безформено парче с блуждаещ пламък,
подобна на комета заблудена –
заплаха и прокоба за една Вселена;
И пак без път, без форма, продължава
от странна сила движена на обикаля
Чудовище – искрящо, ала неугледно,
издигнато високо над небесна бездна!
А ти! – роден васал на тази сила,
на който аз се подчинявам, а презирам;
Ти, червей! – принудил ме с чужда воля
на твойте заклинания да отговоря!
За кратък миг се спускам там, където
онези слаби духове се кланят раболепно,
заставен от магията да те попитам:
Ти, Сине на пръстта, защо ме викаш?