Кристиана Пукалова

Разказ

Карамфили

5.00  (2 гласа)

Разказ

Огледалото

5.00  (7 гласа)

Разказ

Навреме

5.00  (3 гласа)

Разказ

Огън

5.00  (3 гласа)

Разказ

Мъртва

5.00  (2 гласа)

Разказ

Палачинки за закуска

4.95  (42 гласа)

Виж още

Приземена

5.00   (2 гласа)
х тук толкова дълго, така че защо не можех да си спомня името ѝ? Взираше се право в мен с големите си, искрящи очи. Можех да видя цели вселени в тези очи. Не бяха истински, но ги виждах. Огледа ме добре. Щастлива усмивка покри лицето ѝ.

- Сега си точно там където ти е мястото, Миха. - гласът ѝ бе бодър. Напомняше ми на дете, което говори за любимите си сладки.

- Това не правилно! - думите едва не засядаха в гърлото ми - Това е жестоко!

Тя продължи да усмихва. Имаше нещо в тази усмивка. Беше толкова красива. Но и някак си толкова…празна. Сграховита. Безчувствена.

- Това е справедливост.

Очите ѝ. Защо бяха толкова весели?

- Те бяха лоши. Те бяха грешки.

Постави ръката върху рамото ми - цялото покрито с кръв. Изкиска се звънливо.

- Точно като теб.

И светлината се стопи, като ме остави в прашния остров на смъртта, обградена от нищо освен огън и тела на хора, чийто място не беше там.

 

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2026