- Сега си точно там където ти е мястото, Миха. - гласът ѝ бе бодър. Напомняше ми на дете, което говори за любимите си сладки.
- Това не правилно! - думите едва не засядаха в гърлото ми - Това е жестоко!
Тя продължи да усмихва. Имаше нещо в тази усмивка. Беше толкова красива. Но и някак си толкова…празна. Сграховита. Безчувствена.
- Това е справедливост.
Очите ѝ. Защо бяха толкова весели?
- Те бяха лоши. Те бяха грешки.
Постави ръката върху рамото ми - цялото покрито с кръв. Изкиска се звънливо.
- Точно като теб.
И светлината се стопи, като ме остави в прашния остров на смъртта, обградена от нищо освен огън и тела на хора, чийто място не беше там.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.