Биляна

да ми осигури охолен живот. Но за съжаление часовете, през които бяхме заедно ми се виждаха години и непрекъснато някакъв глас вътре в мен крещеше: „Не бързай!" И защо, когато бях с Борис преливах от желание да целувам, да дарявам радост, а когато вървях до Васил имах чувство, че съм дърво.

-Решавай се! Какво чакаш ?! – с тревожен глас ми говореше мама. – Царски синове има само в приказките.

-Грешиш! Има и около нас. Е, не по богатство, а по душа –   бодро  й отговарях.

И много ми се искаше да я успокоя, да й вдъхна вяра, че в някой прекрасен час ще срещна този, предопределения за мен.

Да! Колкото и да е чудно, раздялата ми с Борис не само не ме изпълни с отчаяние, а сякаш по-силно вярвах, че щом веднъж съм срещнала мъж, който ми е харесал, ще срещна и втори път. Но и в най-смелите си мечти не бях си представяла, че Борис ще ме потърси. А ето! Той е пред мен. Толкова пъти го бях сънувала. Да не би пак да сънувам... – стоях  по средата на коридора без да знам как да постъпя, нито какво да правя. И пак мама ми помогна. Усмихната,  с плавни, по младежки забързани движения, тя отвори вратата на хола. Подсети ме да извадя бутилка коняк. Нареди фъстъци, соленки. Разпита го от колко дни е в града. Намерил ли е свободно легло в някой от по-хубавите хотели, къде работи. Гостенинът сякаш не чу последния въпрос: отпи, после взе ядка. Реших, че премълчава от скромност и заговорих вместо него.

-Математик е. Доцент в Университета.

<<< …12131415161718… >>>