Биляна

ва. Исках да му кажа, че винаги ще бъда до него. Исках да му кажа много топли думи. Упреквах се, че вчера не му ги казах. Жестоко се упреквах, че не съм достатъчно любвеобилна и с нетърпение очаквах гласа му, но телефонът даваше свободно. На другия ден отново отидох в пощата. Майка му ми съобщи, че заминал на почивка. 

-В санаториум ли!

-Не?!

Учудването й, както се връща вързано за връв хвърчило, ме свали на земята. После в сърцето ми, бавно и лепкаво, допълзя обидата. „Защо без мен!" – този  въпрос, изключващ всички други мисли, не напускаше моето съзнание.

Дълго време бездушният апарат съобщаваше, че не си е в къщи. Докато веднъж, бяха изминали повече от два месеца, успях да се свържа. Каза ми, че бил в Пампорово. Прекарал интересно. След това си издействал командировка до Будапеща. Върнал се преди три дни. Чувствал се изморен, молеше да не му се обаждам.

-Сигурно вече си срещнал госпожицата с влиятелния татко – насилвах  се да прозвучи шеговито.

-Не, не. Имам много работа.

<<< …9101112131415… >>>