Нея вечер имах чувство, че съм с криле и дори когато гостите си заминаха, продължих да танцувам, сама, отдадена изцяло на радостта, която изпълваше душата ми. Но влезе майка. Сериозното й лице ме върна на Земята. Спрях и загрижено я погледнах.
-Да не би да те събудих?
Вместо отговор тя бавно започна да вдига винените шишета, изправени до стола на Лазар.
-Сам ги изпи... — очите й ме разпънаха на кръст.
Алкохолният дъх в устата на мъжете винаги ме е отблъсквал, а интересно, на Лазар прощавах...
-Няма съвършени хора. Толкова години ми втълпяваш, че няма съвършени хора. Пък сега...
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.