Биляна

            -Какво да ти разкажа... Тъжна история... С жена ми не можахме да се разберем... До такава степен,... че понякога едва се въздържах да не хвана тънкото й вратле. И да стискам. Да стискам... Накрая я напуснах... Но... Тогава стана нещо по-страшно. Синът ми започна да се отчуждава... Не че тя го настройваше. Не! Николай ме посрещаше като чужд, само защото рядко се виждахме... И аз уж си наех самостоятелна квартира, за да работя по-спокойно. А като ме сграбчиха едни мисли: защо детето ми да расте само! Защо само да се бори с живота! Толкова съм се блъскал. Научил съм все нещо. И мога да му помагам. Защо да го оставям само. Защо само да се мъчи... Така се бях изнервил, че загубих съня си... И все по-често започнах да ги наобикалям. Накрая се разбрахме през седмицата всеки да живее както му харесва. А в събота и неделя да бъдем заедно. Като казвам заедно не мисли, че включвам и съпругата си. Обикновено тя отива на гости на майка си или се затваря в хола. А аз цели два дни съм с Николай...

-Но елате двамата.

-Някога може. Обаче за утре не настоявай.

                Едва на третата седмица след този разговор, Лазар с тих глас ме попита:

-Свободна ли си в неделя?

<<< …39404142434445… >>>