През следващата седмица се отдадохме на луда работа. С жар оформяхме резултатите от изследванията. Бяхме уверени, че сме открили оптималния катализатор. Имахме намерение да действаме за патент или поне за признаване на рационализация. Когато ме изпращаше до вкъщи, Лазар вече не ме прегръщаше през рамо, а ме хващаше под ръка. Веднъж видях нашите фигури в огледалото на витрината и звънко се разсмях.
-Също като женени!
-Не, не. Като родени един за друг.
-Та това не е ли все едно?!
-Не. Забелязала ли си как цветята, когато ги откъснеш, дори потопени и в най-скъпата ваза, губят от красотата си, как повяхват. Така е и с момичетата. Щом надянат веригата на семейните задължения, привлекателността, обаянието им изчезва. Не те ли е страх от тази промяна?
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.