-И аз те молих да вземеш мама...
Не знам след време спомените от дните, прекарани с Лазар, дали ще успеят да заличат болката, която изпитах в тази секунда. Гледах, без да виждам и с ужас си мислех: „Биляно, ти, която си наясно какво е да растеш без баща, с какво право точно ти се изправи между родителите на това дете! Нима си станала толкова безсърдечна, та нито веднъж, от първата среща с Лазар, до този миг, да, нито веднъж не помисли за сина му...” – стисках зъби, защото се страхувах, че ще застена от безсилие да последвам съвестта си. Най-после успях да се овладея и почти с равен тон казах: -Не ми е добре. И няма да мога да бъда с вас.После се мушнах в автобуса, който отиваше към центъра. На един дъх прекосих главната улица и влязох в първия киносалон Доста разсеяно изгледах италианска комедия. Следобед избягах в световете на други два филма. Когато се прибрах, се чувствах като парцал и неусетно съм заспала, но още в полунощ се събудих. Всичко около мен се къпеше в лунна светлина. Тя ме разнежи. Съживи миговете, подарени ми от Лазар. Представях си как милва с език ухото ми, как ме притиска. С идването на новия ден страстта ми ставаше все по-непреодолима и постепенно вчерашните угризения, че го разделям от семейството му избледняха, напуснаха ме. Започнах да си мисля, че щом не се разбира с жена си, дали аз ще бъда втората му съпруга или някоя друга, синът му все ще расте далеч от своя баща. А може би е по-добре да бъда аз, тъй като чувствах в себе си достатъчно сили да приема Николай не само като гост, но и като част от нашето семейство. И оправдала по този начин постъпката си, отново и още по-завладяващо, с чиста съвест и открито сърце, пожелах Лазар. В понеделник няколко пъти набирах телефонния номер на старото производство, но даваше упорито свободно. Подобно на моя любим, кръстосвах лабораторията от единия до другия ъгъл и с нетърпение, дори с мъничко страх, очаквах края на работното време. А когато точно в пет следобед той отвори вратата, като чайка се гмурнах в прегръдките му.
-Извинявай за вчера.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.