-Не можеш да го промениш – загрижено ми говореше мама.
-Права си. И затова съм решила да му изпея песничката „Сбогом, сбогом, нас дълбока бездна ни дели" – споделих на следващия шести април.
По лицето й се търкулна сълза. Пред мен майка е плакала единствено на татковото погребение. Тогава в риданията й имаше безкрайна скръб, но скръб на силен човек. А сега ме порази не толкова сълзата, колкото безпомощността, с която бе отпуснала ръцете си. И за първи път осъзнах, че като оставах сама, наказвах не само себе си, а и нея. Наказвах я като я лишавах от обичта на внуци. Но къде и как да търся моя Ромео?! И чудно, как можеш да откриеш сътворената за теб половинка и дали изобщо има такава или по-важно е да умееш да се примиряваш...
Тези въпроси все по-властно обсебваха съзнанието ми. С наближаване зенита на моя разцвет, все по-страстно ж
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.