Биляна

; background-clip: initial;">           -Такива бяха времената. За да вървиш напред, необходимо бе да се хванеш на тяхното хоро.

-Е, да. Жалко, че всички гледахме да се хванем на тяхното хоро. И едва сега, когато не са на власт, имаме смелост да ги плюем.

-А според теб, какво трябваше да правим!

-Да се противопоставяме. Тогава нямаше да стигнем до тази яма.

-А лагерите! А изпращането в трета глуха – заля ме с потоп от нервни думи.

Техният смисъл ме повлече към дъното на разочарованието. Опитах се да се съпротивлявам. Единственият изход бе да го оправдая, но не успявах. Всяко следващо изречение ни отдалечаваше с километри. Постепенно онова светло чувство, което изпитвах към Борис започна да ми изглежда като породено от опиум. Сърцето ми безпомощно се гърчеше. А той, сляп за моето състояние, ме изненада с въпроса.

-Ако се разведа... Ще дойдеш ли да живееш при мен ?

<<< …606162636465>>>