-Личи си, че не си натоварена със семейни задължения. А аз се ожених.
Той не е свободен! Т. е. сега всичко заставаше на мястото си: и обръщението „колега", което на два пъти използва, когато му се обаждах от болницата и вчерашното объркване.
-Защо ме излъга, когато те попитах?!
- Защото е без значение. Знаеш ли! Непрекъснато мисля за теб.
Мачкаше с пръсти найлонова мрежичка (навярно бе излъгал жена си, че отива за лук). Гледаше ме, но в очите му нямаше топлина, а само любопитство. Този поглед, а и блясъкът на семейната халка, прекършиха червената роза, която бе на път да разцъфне в душата ми. С бързината, с която се отвинтва развален кран, промених темата.
- Как е на работа?
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.