Безмълвно поклатих глава, сякаш ако кажех на глас „Не!", това ще означава „Не!" на моята надежда някога някъде да срещна този, по-извисения от мен, с когото ще ми е леко, ще ми е приятно да живея.
Секунда след това се почувствахме неловко. Той забърза, навярно към къщи, а аз тръгнах безцелно напред. Огромното огледало на първата витрина привлече погледа ми. Спрях и с болка си помислих, че младостта си бе отишла и на какво се надявах ... Но освен тази истина имах друга, моя истина – не вярвах, че си бе отишла, нямах чувство, че си бе отишла.
Решително закрачих напред. И в този миг срещнах погледа на непознат мъж. Косата му сребрееше, обаче движенията му бяха енергични. А най-много ми допаднаха кафявите искри в очите. Необикновеният кадифен ореол възпламени моето сърце. Озари ме силно желание да не допусна да се разминем. Съзнанието услужливо ми подхвърли образа на близка пресечка, разположена в противоположна посока
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.