Пенка Бангова

Роман

Брегът на слънцето

4.73  (171 гласа)

Разказ

Любовта на кучето

3.00  (12 гласа)

Виж още

Биляна

5.00   (2 гласа)
kground-origin: initial; background-clip: initial;">Погледнах го. Вместо розово сияние, към моята душа течаха мръсносиви води, които ме караха ясно да чувствам колко далеко се намирахме един от друг. Но в този миг ме проряза мисълта, че бях на четиридесет години. Улиците преливаха от влюбени момичета и момчета. Възрастни двойки бавно се разхождаха, пък аз... Естествено, не очаквах Борис да бъде жизнен като на първата ни среща. Обаче поне младежкият пламък в зениците му да се бе превърнал в спокоен, мъдър огън – такава жарава се надявах да ме сгрее. Но уви! До мен стоеше озлобен, застаряващ мъж с угаснал поглед. Та на неговата възраст Ленин е запалил революция! Е, друг е въпросът какви са резултатите. А и защо след като е осъзнавал, че комунистите ни тикат в трета глуха, защо не е възроптал. Да, ако бе грабнал пушка и побягнал в Балкана, веднага бих му пристанала. Пък той – само хленчи! Не, не исках да имам деца от такава баба. По-рано виждах в него моя Пиер и копнеех да бъда Мария Кюри. А сега, ако махна страха от самотата, ако махна желанието да съм като всички, оставаше ли поне още една нишка, която да ни свързва!

Безмълвно поклатих глава, сякаш ако кажех на глас „Не!", това ще означава „Не!" на моята надежда някога някъде да срещна този, по-извисения от мен, с когото ще ми е леко, ще ми е приятно да живея.

Секунда след това се почувствахме неловко. Той забърза, навярно към къщи, а аз тръгнах безцелно напред. Огромното огледало на първата витрина привлече погледа ми. Спрях и с болка си помислих, че младостта си бе отишла и на какво се надявах ... Но освен тази истина имах друга, моя истина – не вярвах, че си бе отишла, нямах чувство, че си бе отишла.

 Решително закрачих напред. И в този миг срещнах погледа на непознат мъж. Косата му сребрееше, обаче движенията му бяха енергични. А най-много ми допаднаха кафявите искри в очите. Необикновеният кадифен ореол възпламени моето сърце. Озари ме силно желание да не допусна да се разминем. Съзнанието услужливо ми подхвърли образа на близка пресечка, разположена в противоположна посока

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2026