Антон Баев

Критика

Свитъците на Светлозар Игов

4.98(2194 гласа)

Поезия

Ела, делфинче!

4.96(4509 гласа)

Критика

Евангелие по Елена

4.94(830 гласа)

Есе

През граници и през сърца

4.92(2128 гласа)

Критика

Реабилитация на патоса

4.92(892 гласа)

Виж още

Лошото време на Иван Вълев

4.93   (901 гласа)

Ако перифразирам знаменитото заглавие на един от шпионските романи на Богомил Райнов „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, мога да кажа, че „Лошо време” на поета Иван Вълев е най-хубавата му стихосбирка. Впрочем казах му го, когато четох книгата в ръкопис.

Като че ли сензитивната и рефлексивна поезия на Иван Вълев е чакала „лошото време”, за да се разгърне най-мащабно: лирическият щрих да прерасне в социален пейзаж, емоцията на преживяването да се разтвори в живописни картини, директният поетически изказ да се скрие зад пловдивските улици, созополските смокини, изникващите като в картини на Шагал отвъдни майки и бащи, любими и деца, делфини и крави, пазари и тепета, кончета и щъркели, равната музика на класическия стих да се насече от синкопите на експресията и така да се очертае един цялостен Иван-Вълевски поетически свят.

Опорите на този свят са миналото и споменът, които са противопоставени на реалното сегашно. Разбира се, че подобна поетика е изцяло романтическа и посланията й са трагически, понеже са обречени. Но пък битийният изход, който ни оставя, е в избора как да живеем, защо да живеем, живеем ли, ако не съзерцаваме, не наблюдаваме отстрани живота, а сме изцяло в него, роби на битието.

Иван Вълев започва стихосбирката си с най-социалния цикъл в нея „Свидетелката”. Свидетелката, както се оказва, в заключващото цикъла стихотворение, е самата поезия, при това – защитена свидетелка. Поетическите визии тук са най-близки до реалността – България е ту старицата с каручката дърва, ту черната жена, която храни бездомните кучета и спи на улицата; битието е разрязано на две – на онези, живеещи и изкарващи парите си в подлеза, и на другите – минаващи с лимузини над него. Но в тези черни картини на лошото време Иван Вълев рязко забива своите поетически пирони, каквото е стихотворението „Народен представител” – една изненадваща визия за Васил Иванов Кунчев в дългия поетически мартиролог, посветен на Левски; каквото е крайно личното и затова изключително въздействащо стихотворение „Баща ми нищичко не знае”, в което мъртвият баща се появява в полунощ да види накъде върви светът на сина му и бързо отлита с коня обратно в „зелените ливади на небето”; каквото е поетическият опит за спасяване на похитеното момиче /в по-широк план - невинността/ в „Танцуваща с делфини”, и за мен – изключително ефектният опит да се направи поезия от атентата на летище Сарафово в „Преглеждане на записи”.

Тук ще си позволя една вметка – стиховете в „Свидетелката” са изградени именно като преглеждане на записи от камери, които обхождат всекидневието, и зад чийто окуляр е окото на поета, за да стигна до най-силното, според мен, стихотворение в цикъла, а и в книгата – „Кучето на японеца” – едно поетическо пътешествие  над света, п

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020