Така се случва

Поех дълбоко въздух,

напълних се с небе,

усетих как

около глезените ми

поникват перушини,

опитах се да клъвна

семенцето

от повехналото цвете –

да го скрия във гърдите,

и политнах:

видях разхвърляния двор

и къщата,

лилавото петно на сянката

под старата смокиня,

на кладенеца огледалото,

сапунената пяна –

облаче

на майка ми в ръцете.

Звезди от черни въглени

проблясваха

през телескопа на комина

и вятърът издуваше платната

на изпраните чаршафи.

Съседката извика: „ Господи…“

… И слязох на земята.