Кулата

Ще ми се моите стихове да са като изстрел от кула,

където оловото го наливат през сито за дългия път.

Където напрегнато формират перфектните сфери,

закалени чрез потапяне във водния басейн на реалността.

А вместо това пред отегченото ченге

изкопавам неуцелил куршум

от обезобразена стена –

оловен съсирек в найлонова торба,

маркиран от човешки избор.

Чистата гравитация не пише поезия...