Роман(с) за емиграцията

4.98   (648 гласа)

Молитва Първа

 

Първата ми работа беше да наглеждам няколко монитора. Те бяха прикрепени към възрастна жена, която се луташе между живота и смъртта, а нейните деца се лутаха между нея и баща си, който упорито настояваше да си доживее у дома. Затова за майка си те бяха наели две медицински сестрички от новодошлите, с единствената цел до нея да има непрекъснато някой, който да следи дали официалният медицински персонал се отнася с подобаващо уважение и компетентност. Заплащането беше минимално, но и работа нямаше никаква, освен през няколко минути да се проверяват цифрите на зелените екранчета. Изчетох една библиотека преди да светне правата зелена линия и всичките деца на възраст около шейсетте да се изредят да ми стиснат ръка и да ми благодарят. До ден днешен споменавам в молитвите си тези мили хора, за всеки родител е похвално да има такива деца, дори когато вече не може да го усети. Или може би точно тогава е най-важно.

 

Радистката Кет, или за знанието на майчин език

 

Децата, тези цветя на живота, които като кукувича прежда са ни хванали здраво и не ни дават да дишаме – те са такъв лесен начин да се преодолее изначалната изолация на емиграцията. Седи си човечето мрачно на прозореца и гледа как съседчетата щастливо се плацикат в нещо, което в други страни и народи би минало за средно голямо корито. В очите на малката самота коритото расте, пластмасовите му риби са почти истински китове в естествен размер, водният басейн е горе-долу колкото Средиземно море, макар в него тримата момци и по-голямата сестра на двама от тях да се побират само на смени. Лято е, по местните понятия е направо жега (там, откъде идва наблюдателката, това е зимна температура). На хоризонта се появява торта! Със свещи! Има и шапки, триъгълни шапки-идиотки, които вървят в комплект с едни шумни свирки! А девицата седи на прозореца на първия етаж насреща! Не забелязва някакво шушукане между съседите на пожарната стълба, не чува как някой звъни на входната врата и нещо се обяснява с родителите й на език, който тя още не знае. Но мама глади най-хубавата й рокля, макар че какво ще прави в тази рокля в басейна, утре ще ходи за бански костюм, а сега може и по шорти, и тортата е гарантирано кашерна, халална, няма фъстъци, няма орехи, няма глутен, какво всъщност има в тази торта, та й се струва най-вкусния сладкиш досега? На мама преводът нещо куца, и как няма да куца, другите мами също си общуват главно с жестове, тъй като общ език всъщност нямат. Добре, че се явява един татко и на испано-франко-английски радва групата, че пакистанската леля от третия етаж е била уговорена от истинския квебекуа от втория етаж да не пречи на децата да се забавляват.

Такива приятелства са най-сигурни. Когато месец по-късно младата дама тръгва на училище, тя няма никакви проблеми с ескорта – двама кавалери са готови да се бият до кръв с всеки, който посегне на мълчаливката. Няколко пъти се налага. Совите не са това, което са

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020