Роман(с) за емиграцията

4.97   (649 гласа)
ищо чудно, че ранните минувачи се стряскаха по пътя.

Вече е светло, събуждаме новоизпечената какичка и отивам да я водя да види сестра си. Малката е още по-прекрасна, отколкото си я спомням. Баща им клати глава и казва, не можеш да си представиш какво изживях: отвън чувах само как жена ми се моли на Аллаха, а ти се разправяш да доведат доктор и нещо казваш на български. Имаш късмет, казвам му, че не знаеш какво казвах на български. И докторката има късмет, че жена ти ме държеше за ръка.

- А как се казва сестра ми?

Този въпрос вече сме го отработили, мила моя, вашите родители бяха избрали за нея едно прекрасно име, изпълнено с множество значения и благословии, а освен това съдържащо поне три звука, несъществуващи нито в английския, нито във френския, и изписващо се с около един пълен ред букви. Сестра ти нямаше да може да го напише сама до трети клас, а вероятността учителките й да го запомнят и да го произнесат беше някъде около температурата на замръзване на водата. Ако твоите родители бяха християни, аз щях да й бъда кръстница на малката сладурана, а така дълго и усърдно пледирах за нещо кратичко, простичко, ясничко и на трите езика, с които ще започне живота си. Сега тази прелест носи име от три букви и три звука, също изпълнено с множество значения и благословии, и една повече – всеки пък когато попълва формуляр, ще се сеща за мен и колко много я е обичала дори преди да я познава жената, която първа я е носила на ръце. А на галено на сладураната може пак да си й викаме онова дългото име, особено ако играе на жмичка, може да дотича от четвъртия етаж, да мине през училищния двор и да се заплюе преди този, който търси, да може да го каже! Хайде сега да вървим на училище, да оставим родителите ти да дремнат на смени, нощта беше дълга.

Минали са още много години. Сестрата на мълчаливката е училищен шампион по правопис. Вероятно онова дългото име ще може да ми го издиктува отзад напред по букви. Мълчаливката усвоява професия. Говорителка. В телевизията. Ще се наложи да си купя телевизор.

 

Птица Сирин в сметанов сос

 

Какъв хубав ден! Прекрасно време за разходка, макар и малко хладничко. Обличаме се с детенце и решаваме да минем да питаме една дружка дали искат да дойдат с нас. Чули сме се преди два дни, когато нейното най-малко тамън беше започнало да вади зъб, един от последните в редицата. Класик си е момчето, с цялата гама от повръщането до температурата и емоционалната окраска с нея.

Вратата ни отваря средният му брат, вече почти изкласил първокласник. Мама е в кухнята с брат ми, иди си говори с нея. Добра идея! Оставям ги двамата малки мъже да се занимават с една кола и се отправям в търсене. В миниатюрната кухня е стълпотворение от чинии, нещо бълбукащо на печката, дрънчаща пералня и едногодишен момък, чиято цел е размазване на храна по възможно най-много повърхности. Срещу целия хаос твърдо е застанала дружката ми и очите ѝ са широко отворени.

<

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021