Anton Baev

Critique

Свитъците на Светлозар Игов

4.98(2223 votes)

Poetry

Ела, делфинче!

4.96(4673 votes)

Critique

Евангелие по Елена

4.94(838 votes)

Critique

Лошото време на Иван Вълев

4.93(902 votes)

Essay

През граници и през сърца

4.92(2135 votes)

Critique

Реабилитация на патоса

4.92(893 votes)

More

Феликс: Или за изкуството на епиграмата

4.95   (2401 votes)
уго оръжие на епиграмата от времето на затворените общества – изкуството да кажеш нещо забранено по незабранен начин. Езоповският език изчезна от българската реч, а оттам – и от българските книги.

А тъкмо този Езоповски език е в основата на епиграмата. Там, където се е родила тя – Древна Гърция, епиграмата е изпъстряла сгради и статуи. Известно е, че първите епиграми от V, III, та чак до I век пр. н.е. са повече елегически дистишия - фрагменти от разпаднал се епос. Едва в Римско време – от I век нататък, шегата дава плът на епиграмата, а насмешката става нашата свобода да се почувстваме, ако не повече, то поне равни с осмивания тиран.

Просвещението дава нов мощен тласък на това изкуство. Лафонтен и Волтер, Гьоте и Шилер не се срамят да пишат епиграми, макар в литературната история да остават с обемните си наративи и поезия.

У нас майстори на епиграмата са поети като стария Славейков, за когото се твърди, че Радой Ралин го е окрал в знаменитите си Люти чушки, Стоян Михайловски, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски.

Бумът, разбира се, е по времето на ерата Стършел, когато знайни и незнайни поети се втурнаха да пишат епиграми поради доброто заплащане в изданието – отдушник от несгодите на плановата икономика.

За мен изключителен опит в този класицистичен поради ограниченията си жанр ни е оставил пловдивският поет Добромир Тонев. Сатиричните му стихове от сборника Под седлото на пегаса са, бих казал, разгърнати, мащабни епиграми. Самият сборник бих нарекъл епиграмо-поема.

Под седлото на Пегаса и последвалият го Голямата лудница на Добри Тонев са двете еталонни епиграмо-поеми на българския преход, заслужено премълчани, както се полага на изключителните таланти у нас.

Пловдив има и друг талантлив автор на епиграми – Петър Краевски, чието чувство за хумор търси и различни жанрови изяви.

Но и в национален мащаб малко са запомнящите се днес епиграмисти. Ще споменем Георги Кушвалиев, Николай Искренов, Донка Райнова, Димитър Йотов, Турхан Расиев от Варна, Георги Тихолов от Кюстендил... и комай ще спрем.

Третата божа заповед – Не споменавай напразно името Господне! – не ми позволява да включа в поменника на съвременните български сатирици най-голямото име. Ще го чуете, ако имате търпение, по-долу, направо с цитат от самия Него.

А сега ще говорим за Асен Димитров – Феликс и сборника му Демократични подмени, впрочем чудесно илюстриран от карикатуриста Витко Боянов.

Епиграмите на Феликс имат отличителния белег на добрата епиграма – стават за илюстрация.

<<<12345>>>

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2021