Феликс: Или за изкуството на епиграмата

А тъкмо този Езоповски език е в основата на епиграмата. Там, където се е родила тя – Древна Гърция, епиграмата е изпъстряла сгради и статуи. Известно е, че първите епиграми от V, III, та чак до I век пр. н.е. са повече елегически дистишия - фрагменти от разпаднал се епос. Едва в Римско време – от I век нататък, шегата дава плът на епиграмата, а насмешката става нашата свобода да се почувстваме, ако не повече, то поне равни с осмивания тиран.

Просвещението дава нов мощен тласък на това изкуство. Лафонтен и Волтер, Гьоте и Шилер не се срамят да пишат епиграми, макар в литературната история да остават с обемните си наративи и поезия.

У нас майстори на епиграмата са поети като стария Славейков, за когото се твърди, че Радой Ралин го е окрал в знаменитите си Люти чушки, Стоян Михайловски, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски.

Бумът, разбира се, е по времето на ерата Стършел, когато знайни и незнайни поети се втурнаха да пишат епиграми поради доброто заплащане в изданието – отдушник от несгодите на плановата икономика.

За мен изключителен опит в този класицистичен поради ограниченията си жанр ни е оставил пловдивският поет Добромир Тонев. Сатиричните му стихове от сборника Под седлото на пегаса са, бих казал, разгърнати, мащабни епиграми. Самият сборник бих нарекъл епиграмо-поема.

Под седлото на Пегаса и последвалият го Голямата лудница на Добри Тонев са двете еталонни епиграмо-поеми на българския преход, заслужено премълчани, както се полага на изключителните таланти у нас.

Пловдив има и друг талантлив автор на епиграми – Петър Краевски, чието чувство за хумор търси и различни жанрови изяви.

Но и в национален мащаб малко са запомнящите се днес епиграмисти. Ще споменем Георги Кушвалиев, Николай Искренов, Донка Райнова, Димитър Йотов, Турхан Расиев от Варна, Георги Тихолов от Кюстендил... и комай ще спрем.

Третата божа заповед – Не споменавай напразно името Господне! – не ми позволява да включа в поменника на съвременните български сатирици най-голямото име. Ще го чуете, ако имате търпение, по-долу, направо с цитат от самия Него.

А сега ще говорим за Асен Димитров – Феликс и сборника му Демократични подмени, впрочем чудесно илюстриран от карикатуриста Витко Боянов.

Епиграмите на Феликс имат отличителния белег на добрата епиграма – стават за илюстрация.

<<<12345… >>>