За романа „Светулките ще ти покажат пътя“

5.00   (4 votes)

Романът "Светулките ще ти покажат пътя" от Христо Добротинов е потресаваща в деликатната си човечност (и смълчаност, омълчаност, потъваща в мълчание) книга, най-добрият, според мен, за отминалата 2021, поне от двайсетината други, които съм успял да изчета.

Това бе първото ми впечатление, което и споделих в социалната мрежа, след като прочетох романа на един дъх, макар той да предполага и по-бавно четене.

Първото впечатление, разбира се, е емоционално и предизвикано от самия романов свят, в който читателят – в случая аз, а надявам се и вие, сме потопени и според мен то е най-важното за сполуката на едно повествование – успява ли да те накара да заживееш в него, да се превърнеш в част от него, да измести днешното с едно въобразено и въображаемо време, каквото е романовото време.

Ще тръгна именно оттук – от романовото време в „Светулките ще ти покажат пътя“. Нека кажа, че романовото време има различни измерения, както и самото време. Едното е обективното време – историческият отрязък, фундиран в сюжета. В романа на Христо Добротинов този отрязък е цял век, българският ХХ в. и, струва ми се, няма такъв аналог в литературата ни – опит в един сравнително сгъстен наратив да се заключи цял исторически век.

И тук минавам към онова, което наричаме нелинейно време, време от пресичащи се, пулсиращи точки, непрестанното облъщение между минало и сегашно, минало и бъдеще, сегашно и бъдеще.

Добротинов избира високите и драматични пулсации на българския ХХ в. Първо – войните, после деветосептемврийския преврат, после – разлома 1989-90-та. Между тях линейното време минава сгъстено предимно през крушенията на идеи, идеали, лична и историческа съдба.

Този избор носи своите рискове, разбира се, тъй като всеки потенциален читател си има своя представа за въпросните високи исторически точки и ще съвпадне ли тя с тази на писателя, е изпитание и за двамата. И тук, струва ми се, се крие първият успех на романа на Христо Добротинов – в това, че „Светулките ще ти покажат пътя“ не е разказ за българската история, а разказ за повторенията в историята, в частност повторенията в повратите на българския ХХ в. Паралелът между върховете и пропастите, между хребетите и низините в иначе различни исторически отрязъци, е онова, което е сърцевина на романовото време в „Светулките ще ти покажат пътя“.

Изборът на такава, бих казал, паноптична и оценъчна гледна точка, предполага другата основна компонента на романовия свят в книгата, а това е пътят – пътят, през който минава личната съдба на героите, но и историческата съдба на народа. Дори в един обективен (доколкото обективно

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2022