За романа „Светулките ще ти покажат пътя“

5.00   (4 votes)
то е функция на факта) исторически план читателят да предполага и да знае какво следва, той няма представа как ще се стигне до следващото, а начинът, по който ще извърви този фикционален, изграден от писателя, път между десетилетията, е художественият ребус на романа на Христо Добротинов.

Третият пункт, който бих отбелязал като постижение на книгата и автора й, е рисковото начинание да обговориш във фабулата един класически сюжет, какъвто е този на новелата „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев. Впрочем Добротинов разгръща „заемките“ си и върху „Търновската царица“. Роман върху новели и то роман, в който авторът на Крадеца и Царицата е сред героите на романа върху собствените му новели, е писателски опит, какъвто, струва ми се, нямаме в нашата литература. Защото не става въпрос за „дописване“ на класически образци, още по-малко за ползването им като матрица за писане в същия стил, а за оживяване на места, време и герои чрез пренасянето им в различни места, времена и нови герои.

Тъй че „Светулките ще ти покажат пътя“ е вероятно най-търновският роман след класическите новели „Търновската царица“ и „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев.

Четвъртият пункт е, разбира се, стилът на романа – калейдоскопичен, с непрекъснати сюжетни обрати, с десетки преплитащи се и дори повтарящи се в нови исторически роли герои (родословни наследници на старите, унаследили характеропатиите им), но и с неизменния „аз“ герой – момчето, което държи калейдоскопа и наблюдава очуднено и възхитено въртежа на цветните стъкълца в него, докато димното петно на историята не ги отнесе там, откъдето са се появили – спомена за изживяното, но и спомена за въобразеното, спомена за нас, каквито сме били, но и спомена за нас, каквито можехме да сме били.

Самият „аз“ герой започва да говори от първо лице едва към края на романа, в новото време, времето на 90-те. Досега сме го усещали като някакъв детски Deus ex machina, наблюдател и пазител на историята, сега е участник в самата история. Тук вече не препредаденият спомен, калейдоскопичните картинки на миналото, а лично изживяното е оптичната точка към оценяващото описание на десетилетието, което в романа се оказва една поредна разруха. Този път бащата, а не старият учител, са контрапункът на случващото се в безрезултатната си срещу историята, но пък човечна спрямо ценността на смисъла съпротива.

Исторически ли роман ли е „Светулките ще ти покажат пътя“?

Отговорът едва ли е от особено значение, но това не е роман-хроника с каквито обикновено свързваме историческите наративи, не е и роман за исторически лица, какъвто е другият традиционен ракурс към историческия роман.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2022