Антон Баев

Критика

За романите на Деметра Дулева

5.00(2 гласа)

Критика

Свитъците на Светлозар Игов

4.97(2225 гласа)

Поезия

Ела, делфинче!

4.96(4675 гласа)

Критика

Евангелие по Елена

4.94(839 гласа)

Виж още

За романа „Светулките ще ти покажат пътя“

5.00   (4 гласа)

Романът "Светулките ще ти покажат пътя" от Христо Добротинов е потресаваща в деликатната си човечност (и смълчаност, омълчаност, потъваща в мълчание) книга, най-добрият, според мен, за отминалата 2021, поне от двайсетината други, които съм успял да изчета.

Това бе първото ми впечатление, което и споделих в социалната мрежа, след като прочетох романа на един дъх, макар той да предполага и по-бавно четене.

Първото впечатление, разбира се, е емоционално и предизвикано от самия романов свят, в който читателят – в случая аз, а надявам се и вие, сме потопени и според мен то е най-важното за сполуката на едно повествование – успява ли да те накара да заживееш в него, да се превърнеш в част от него, да измести днешното с едно въобразено и въображаемо време, каквото е романовото време.

Ще тръгна именно оттук – от романовото време в „Светулките ще ти покажат пътя“. Нека кажа, че романовото време има различни измерения, както и самото време. Едното е обективното време – историческият отрязък, фундиран в сюжета. В романа на Христо Добротинов този отрязък е цял век, българският ХХ в. и, струва ми се, няма такъв аналог в литературата ни – опит в един сравнително сгъстен наратив да се заключи цял исторически век.

И тук минавам към онова, което наричаме нелинейно време, време от пресичащи се, пулсиращи точки, непрестанното облъщение между минало и сегашно, минало и бъдеще, сегашно и бъдеще.

Добротинов избира високите и драматични пулсации на българския ХХ в. Първо – войните, после деветосептемврийския преврат, после – разлома 1989-90-та. Между тях линейното време минава сгъстено предимно през крушенията на идеи, идеали, лична и историческа съдба.

Този избор носи своите рискове, разбира се, тъй като всеки потенциален читател си има своя представа за въпросните високи исторически точки и ще съвпадне ли тя с тази на писателя, е изпитание и за двамата. И тук, струва ми се, се крие първият успех на романа на Христо Добротинов – в това, че „Светулките ще ти покажат пътя“ не е разказ за българската история, а разказ за повторенията в историята, в частност повторенията в повратите на българския ХХ в. Паралелът между върховете и пропастите, между хребетите и низините в иначе различни исторически отрязъци, е онова, което е сърцевина на романовото време в „Светулките ще ти покажат пътя“.

Изборът на такава, бих казал, паноптична и оценъчна гледна точка, предполага другата основна компонента на романовия свят в книгата, а това е пътят – пътят, през който минава личната съдба на героите, но и историческата съдба на народа. Дори в един обективен (доколкото обективно

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022