Антон Баев

Критика

За романите на Деметра Дулева

5.00(2 гласа)

Критика

Свитъците на Светлозар Игов

4.97(2225 гласа)

Поезия

Ела, делфинче!

4.96(4675 гласа)

Критика

Евангелие по Елена

4.94(839 гласа)

Виж още

За романа „Светулките ще ти покажат пътя“

5.00   (4 гласа)
то е функция на факта) исторически план читателят да предполага и да знае какво следва, той няма представа как ще се стигне до следващото, а начинът, по който ще извърви този фикционален, изграден от писателя, път между десетилетията, е художественият ребус на романа на Христо Добротинов.

Третият пункт, който бих отбелязал като постижение на книгата и автора й, е рисковото начинание да обговориш във фабулата един класически сюжет, какъвто е този на новелата „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев. Впрочем Добротинов разгръща „заемките“ си и върху „Търновската царица“. Роман върху новели и то роман, в който авторът на Крадеца и Царицата е сред героите на романа върху собствените му новели, е писателски опит, какъвто, струва ми се, нямаме в нашата литература. Защото не става въпрос за „дописване“ на класически образци, още по-малко за ползването им като матрица за писане в същия стил, а за оживяване на места, време и герои чрез пренасянето им в различни места, времена и нови герои.

Тъй че „Светулките ще ти покажат пътя“ е вероятно най-търновският роман след класическите новели „Търновската царица“ и „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев.

Четвъртият пункт е, разбира се, стилът на романа – калейдоскопичен, с непрекъснати сюжетни обрати, с десетки преплитащи се и дори повтарящи се в нови исторически роли герои (родословни наследници на старите, унаследили характеропатиите им), но и с неизменния „аз“ герой – момчето, което държи калейдоскопа и наблюдава очуднено и възхитено въртежа на цветните стъкълца в него, докато димното петно на историята не ги отнесе там, откъдето са се появили – спомена за изживяното, но и спомена за въобразеното, спомена за нас, каквито сме били, но и спомена за нас, каквито можехме да сме били.

Самият „аз“ герой започва да говори от първо лице едва към края на романа, в новото време, времето на 90-те. Досега сме го усещали като някакъв детски Deus ex machina, наблюдател и пазител на историята, сега е участник в самата история. Тук вече не препредаденият спомен, калейдоскопичните картинки на миналото, а лично изживяното е оптичната точка към оценяващото описание на десетилетието, което в романа се оказва една поредна разруха. Този път бащата, а не старият учител, са контрапункът на случващото се в безрезултатната си срещу историята, но пък човечна спрямо ценността на смисъла съпротива.

Исторически ли роман ли е „Светулките ще ти покажат пътя“?

Отговорът едва ли е от особено значение, но това не е роман-хроника с каквито обикновено свързваме историческите наративи, не е и роман за исторически лица, какъвто е другият традиционен ракурс към историческия роман.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022