За романите на Деметра Дулева

5.00   (2 votes)
в Индийския океан. Впрочем Мадагаскар може да бъде сменен от всеки друг остров или парче екзотична земя. Той обаче е онова шарено стъкълце в бинокъла на Деметра, което прави картинката различна. Изведнъж черно-бялото минало се разцепва от нещо цветно, далечно и непознато, което по странен начин, оказва се, носи същите черно-бели петна – на болката, страданието, бедността, сякаш всяко живеене тук и сега е тъкмо това: болка, страдание и бедност. Съдбата пренарежда света на героинята, но преди това го преобръща. И това преобръщане е онзи драматически катарзис, през което минава всяко съзряване, всяка зрялост.

Успехът на Преобърнати съзвездия обаче е в съхраненото време, в живеенето едновременно тук и сега, и в спомена, в непрекъснатия коректив на миналото върху днешното – дори когато това минало е болезнено, раняващо, стигматизиращо.

Освен любовни, българският роман е беден и откъм учетелско-ученически сюжети. Преобърнати съзвездия атакува и тази плахост на романа ни – да говори за ученици и учители по един съвсем не клиширано-образователен начин, а цинично-документален, разсъдъчно-оценъчен. Миналото тук заема далеч по-голямо място от настоящето, дори бих казал, че днешното служи за фон на миналото – нещо като театрална завеса, зад която е истинското време на живота ни, младостта. Понеже тъкмо в младостта ние не сме (и не можем да бъдем) емигранти. Понеже човек не емигрира от младостта, а я изгубва.

Впрочем генезисът на "емигрантската" ни литература не е в романа, а в три други жанра - в Добривойниковата пиеса Криворазбраната цивилизация, Вазовата повест Немили-недраги и Алековия пътепис До Чикаго и назад. Романовото навлиза в територията на "свое-чуждото" с Изобретателят на Борис Шивачев в самото начало на 30-те години на ХХ в., "чуждото" изцяло поглъща "своето" в Поручик Бенц и Осъдени души на Димитър Димов, писани в края на 30-те, минава баладично през 80-те с Виктор-Пасковата Балада за Георг Хених, но истинският бум е през втората половина на 90-те с една - вече меланхолично-носталгична-тоналност. Странстващият албатрос и Преобърнати съзвездия като че ли заключват този литературен и, струва ми се, недостатъчно подреден (да не кажа въобще неподреден) от литературната ни история масив. А в по-общ план ако прибавим към "емигрантската" ни литература и темата за вътрешната емиграция, май всичко добро, писано на български, ще се окаже емигрантско.

_________

Необходимо уточнение: Под емигрантска литература разбирам не литература от и за емигранти, а за пространствено-дисперсния (емигриращ), пространствено-разпадащия се (мигриращ) в номадността на изчезващата родовост модерен човек.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2022