Антон Баев

Критика

Свитъците на Светлозар Игов

4.97(2225 гласа)

Поезия

Ела, делфинче!

4.96(4675 гласа)

Критика

Евангелие по Елена

4.94(838 гласа)

Критика

Лошото време на Иван Вълев

4.93(902 гласа)

Виж още

За романите на Деметра Дулева

5.00   (1 гласа)
ackground-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial;">Българският роман е доста срамежлив откъм любовни истории, а добри български романи, които се крепят изцяло върху любовна история, се броят вероятно на пръстите на двете ръце. Преобърнати съзвездия обаче – освен роман за съзряването, е чудесен любовен роман, един висок разговор за влюбването, любовта, обичта, раздялата, спомена, живеенето в спомена. И успехът тук е не в темите, а в езика, чрез който са обговорени. Аз-героинята е по-скоро рана (макар да е лекар неонатолог), отколкото раняващ, по-скоро съзерцание, отколкото действие, болка от откриването на новото, отколкото радост от същото.

В този смисъл и Албатросът и Съзвездията са наративи на носталгията към времето на младостта независимо от фалша му, от лъжата и цинизма му. Йоана Костова продължава да живее именно с 80-те, с първата си, макар изгубена и травматична, любов (изгубена всъщност физически, но не и споменно – тъкмо споменът е сечивото, чрез което се гради фабулата на романа), а не толкова със сегашното. Животът й в Париж, командировката в екзотичния Мадагаскар са по-скоро външен контрапункт, който – чрез контраста, още повече ни потапя в онова минало, което е предопределило днешното й емигрантско битие.

В редицата от нови български емигрантски романи бих поставил и

Странстващият албатрос и Преобърнати съзвездия. И двата, засега, романа на Деметра Дулева са характерни с това, че преместването в пространството е по-скоро случайно, отколкото съзнателен избор на героините, по-скоро съдба, отколкото предварително зададена биография. Пространството се разпада, героят е свободен в преместванията си, но носи като гърбица в тези премествания миналото, затвореното време, свършекът на времето, понеже всяко минало е свършек, край, разпад, но и продължение чрез спомена, надежда – чрез преодоляването му, вяра – чрез завръщането в спомена.

<<<12345>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022