Непознато сърце

         В този момент в дъното на сцената отново се появяват двете сенки. Те стигат до вратата. Вратата е заключена.

БОКО.

Заключена е. Пак…

СТУЦИ.

Разбивай! Няма време.

         Мишо и Христина чуват шума от разбиването на вратата.

ХРИСТИНА.

Те са! Идват...

МИШО.

Те ли са?

ХРИСТИНА.

Те така блъскаха…

МИШО.

/на Христина/ – Мен ме няма.

ХРИСТИНА.

Ти…ти…

МИШО.

Не си ме виждала. Млъквай!

ХРИСТИНА.

Чака-а-ай!...

         Мишо излиза от стаята на Христина и се скрива в тъмнината на къщата.

         Боко и Стуци вече са разбили врата. Обикалят набързо по стаите. Търсят Мишо, но не го намират и влизат при  Христина.

БОКО.

/на Христина/  Ти коя си?

ХРИСТИНА.

Аз не те познавам.

СТУЦИ.

Ако ти шибна един, ще ти кажа кого познаваш.

ХРИСТИНА.

Не ме докосвай!

БОКО. 

Къде е оня?

ХРИСТИНА.

Кой?

БОКО.

Не се прави на тапа! Знаеш кой.

ХРИСТИНА.

Сама съм.

БОКО.

Къде е оня малък  педераст.

ХРИСТИНА.

Няма никой. Само аз съм в къщата.

СТУЦИ.

Ей, с един удар ще ти разбия кофата. Казвай!

БОКО.

Чакай, чакай! Тя ще си каже. Хайде, не ми губи времето.

ХРИСТИНА. В къщата няма никой!

         Стуци я удря през лицето. От устата и бликва кръв.

СТУЦИ.

Курва мръсна. Ще го криеш.

БОКО 

/ на Стуци/  Дръж я тук! Не я пускай!

         Боко излиза от стаята и започва да търси из цялата къща: блъска врати, отваря гардеробите и хвърля дрехите на земята, шкафовете, банята.

СТУЦИ.

Къде е?

ХРИСТИНА.

Няма никой тук. Пусни ме!

         Стуци блъска Христина на пода и започва да я рита.

СТУЦИ.

Пачавра. Сега ще ти отрежа бибероните. / сяда върху нея, бърка в задния си джоб и вади нож, но заедно с ножа от джоба му, без той да забележи, изпада и малък пистолет./

         Стуци разкъсва пазвата на Христина. Тя изпищява. В стаята влиза Боко. Той не е открил Мишо.

БОКО