Непознато сърце

Пауза.

МИШО.

Добре ли си?

ХРИСТИНА.

Добре съм.

МИШО.

Извинявай!

ХРИСТИНА.

Беше хубаво.

МИШО.

Ти май си падаш по измислиците.

ХРИСТИНА.

Те не си ли измисляш?

МИШО.

Беше отдавна. Вече не!

ХРИСТИНА.

Преди да се прибереш, дойдоха двама. Мъже, с якета и качулки.

МИШО.

Какво?

         Разделят се.

ХРИСТИНА.

Бяха двама.  Блъскаха по вратата.

МИШО.

Тук ли?

ХРИСТИНА.

Тук.

МИШО.

Така ли? Какво казаха?

ХРИСТИНА.

Нищо не казаха. Аз се уплаших, запалих лампата, разпищях се …

МИШО.

И после, после…

ХРИСТИНА.

После не знам… Ти дойде, а тях ги нямаше.

МИШО.

Видя ли ги.

ХРИСТИНА.

Не. Само сенките им.

МИШО.

Какви бяха.

ХРИСТИНА.

Не видях. Бяха в тъмното. Какво става?

МИШО.

Всичко е наред. 

ХРИСТИНА.

Тогава защо ме гониш?

МИШО.

Сложно е, няма да го разбереш.

ХРИСТИНА.

Кажи го!

МИШО.

Казах го.

ХРИСТИНА.

Кажи го пак.

МИШО.

Виж какво, аз нямам нищо. Само тази стая. В целия… нямам нищо… Какво ли ти говоря…Нищо. Искам някъде да ме има. На някакво място, което… едно легло, маса, възглавница, може и стол…

ХРИСТИНА.

Това стига ли?

МИШО.

Стига ми. Това

 ми стига, за да започна отначало.

ХРИСТИНА. Ти все някак ще се оправиш. Някой ще ти помогне. А аз…

МИШО.

Глупости. Какви ги дрънкаш… Двама бяха, така ли?

ХРИСТИНА.

Двама.

МИШО.

И нищо не казаха…

ХРИСТИНА.

Не казаха. Ти какво…

МИШО.

Нищо.

ХРИСТИНА.

Вземи ме с теб!

МИШО.

/малка пауза/ Не мога.

ХРИСТИНА.

Можеш! Ние си приличаме.

МИШО.

Не искам да приличам на теб.

          Пауза.

МИШО.

Ти си хубаво и добро момиче. /докосва я по косата/ Добро момиче.

ХРИСТИНА.

Моля те! /хваща ръката му и я допира до бузата си/

<<< …17181920212223… >>>