Непознато сърце

МИШО.

Излез ти казвам.

НЕВЕНА.

Искам да знам какво става?

МИШО.

Това за теб няма значение. Излез!

         Мишо избутва Невена от стаята на Христина в коридора. В това време. Невена влиза в стаята при Калчев. Спира до вратата и мълчаливо го наблюдава как той си търси дрехи и ги прибира в куфара.

МИШО.

 /на Христина/ - Какво ти направиха.

ХРИСТИНА.

Теб какво те интересува.

МИШО.

Интересува ме.

ХРИСТИНА.

Щом толкова те интересува, защо избяга. Защо не остана да ме защитиш.

         Пауза.

МИШО.

Не знаех какво е!

ХРИСТИНА.

Тебе търсеха.

МИШО.

Каза ли им.

ХРИСТИНА.

Не виждаш ли на какво са ме направили.

МИШО.

Много си голяма, така да знаеш.

         Мишо прегръща Христина. Притиска я до себе си.

         -Няма да забравя. Това, което направи, е много. Няма да забравя. Колко бяха?

ХРИСТИНА.

Пак бяха двама.

МИШО.

Значи двама… Успокой се! Всичко свърши, нали!

ХРИСТИНА.

Не знам. Може и да не е свършило.

МИШО.

Свършило е!

ХРИСТИНА.

По-високият вика: Кажи му на оня, на теб, като се появи, че е поръчан от Хайко. От затвора е поръчан, му кажи. Поръчан си и е платено за теб. Няма да се измъкне. Така да знае.

МИШО.

Така ли каза?

ХРИСТИНА.

Така каза. Знаеха, че си в къщата. /малка пауза/  Свършило ли е?

         Мишо мълчи.

         В другата стая.

НЕВЕНА.

Върна ли се?

КАЛЧЕВ.

Ами нали гледаш.

НЕВЕНА.

И сега какво? Какво ще правим?

КАЛЧЕВ.

Аз трябва да тръгвам.

НЕВЕНА.

Къде ще ходиш? Виж кое време е!

КАЛЧЕВ.

Време като време. В командировка съм.

НЕВЕНА.

За колко.

КАЛЧЕВ.

 Не знам. Дойдох за дрехи.

НЕВЕНА.

Какви дрехи, за къде – дрехи.

КАЛЧЕВ. 

Приготви ми синия пуловер, вълнения.

НЕВЕНА.

Изхвърлих го. Молците го изядоха.

КАЛЧЕВ.

А ръкавиците?

НЕВЕНА.

Няма ги. Не ги знам къде са.