Ivan Strandjev

Poetry

Беглец

4.89  (1903 votes)

Poetry

Въздишка

4.89  (1430 votes)

Poetry

Река

4.89  (671 votes)

Poetry

Римски стадион

4.86  (128 votes)

Poetry

Така се случва

4.66  (29 votes)

More

Непознато сърце

/Любов или нещо подобно/

3.00   (2 votes)
става! Не знаете ли какво искате, не се ли опитвате да го направите. Какво става! /към шишето с ракия на масата/ Да сипвам ли?

КАЛЧЕВ.

 Не, не, аз... / за ракията/ Люта ми идва. Защо говориш като човек от другата страна на живота?

МИШО.

/към Невена/ Дай вода! Не съм от другата страна. В един живот сме. Дай му вода!

НЕВЕНА.

/към Калчев/ Вчера идваха за водата…Казах им другата седмица да дойдат.

КАЛЧЕВ.

Защо другата…

НЕВЕНА.

Ами другата…

КАЛЧЕВ.

Ясно! Няма пари, разбирам. Добре си им казала.

МИШО.

/ към Невена/ Дай вода, не ме ли чуваш!

НЕВЕНА.

 Оградата ни към Петрови е паднала…

МИШО.

Какви ги плещиш!

КАЛЧЕВ.

Знам я, знам… Ето ти десет лева за водата, повече нямам.

НЕВЕНА.

/сяда на леглото с каната с вода в ръце и заплаква/ По униформата му се полъгах. Старшина е, виках, млад е още, с годините може и до полковник да стигне… Пиян в наряд да го хванат.

КАЛЧЕВ.

/ на Невена/ Стига, стига… Ти си добра жена…

МИШО.

/на Калчев/ Искам да пием с теб.

НЕВЕНА.

И го изгониха. Отиде в железниците, ама с две келяви заплати четири човека не могат да живеят.

КАЛЧЕВ.

/към Мишо/ Най-важното е да не свикнеш… Винаги може да се измисли нещо. Ето ме мен. Не станах полковник, но униформата и пътищата ми харесват и станах машинист на влак. А във влака хора всякакви пътуват. А щом пътуват, колкото и да са различни, все по нещо си приличат. Поне не са толкова лоши, както ако седят на едно място. Машина. Сложна работа.

НЕВЕНА.

Я стига. Само си фантазира.

КАЛЧЕВ.

/с молба към Невена/ Защо така?

НЕВЕНА.

Сега пък машинист бил... Беше… Тебе кой ще те пусне в машината на влака. Кажи де! Защо не кажеш на Мишо каква е истината.

МИШО. Каква е истината. Оставих те на машината. Преди две години беше помощник-машинист.

КАЛЧЕВ.

Истината… Е, значи – истината! /малка пауза/ Аз работя в склада на гарата. Мен никой няма да ме вземе на машината. По цял ден се навирам в този мръсен склад. Там не може да се диша… Мирише на асфалт и газ. Мишки даже в него не живеят. Работя там, защото всичко стана много бързо. Много бързо мина всичко пред очите ми… Пред очите ми… Какво исках да кажа?… Нещо за човека. Не си спомням. Забравих.

МИШО.

Това ли е?

НЕВЕНА.

Заспал на смяна.

КАЛЧЕВ.

Това е. Нямах сили. Бях с висока температура. Тов

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2026