Моят астрален близнак Николай Заяков

4.95   (750 votes)
глото, леглото е голо.

Всичко тук е съвсем безвъзвратно,

има сълзи, но няма очи.

В дъжделивото есенно лято

оперетно пейзажът личи.

Любовта е балконна и строга,

с тихи чехли, пране и таван.

Любовта е от огън до огън,

и кръгът — изнапред очертан.

На фасадите погледа стъклен

неотменно прониква във мен.

И трудът ми е черен и пъклен

като надписа „Вход забранен“.

 

От българската поезия си беше отишъл един от най-ярките поети на съвременна България.

За него нямаше национален траур.

Но него Бог го изкъпа…

<<<3456

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020