Антон Баев

Критика

Свитъците на Светлозар Игов

4.98(2099 гласа)

Поезия

Ела, делфинче!

4.96(4065 гласа)

Критика

Евангелие по Елена

4.94(825 гласа)

Критика

Лошото време на Иван Вълев

4.93(827 гласа)

Критика

Реабилитация на патоса

4.93(889 гласа)

Есе

През граници и през сърца

4.93(2116 гласа)

Виж още

Феликс: Или за изкуството на епиграмата

4.94   (2024 гласа)

Дами и господа,

Отложих почивка в Гърция, за да съм тук с вас – на представянето на книгата на Асен Димитров - Феликс Демократични подмени /ИК Жанет-45/. Но какво печели човек, като сам се лиши от нещо? Аз спечелих чист бисер! Ето го:

Заради мойте епиграми

ти, без увъртане и драми,

предпочете родния паваж

пред тихия егейски плаж...

Евала ти правя, аркадаш!

Това е последната засега епиграма на моя приятел Феликс, с която се отблагодарява за курбана, който дадох. Не ви съветвам да следвате безрасъдно моя пример. Доникъде няма да ви доведе, освен – да попаднете сред героите в епиграмите на Феликс.

Но читателите на епиграми следва да бъдат поне малко зевзеци като авторите им иначе защо да ги четат? Аз се радвам, че най-после и книжка с епиграми е включена в програмата на „Пловдив чете”. Като че ли този фестивал се превръща в нещо като древногръцка трагедия, в която на почит са само високите текстове, а комедиите – в случая епиграмите, изобщо не влизаха в съдържанието му. Вярно, пробивът на Феликс тази година е в самия край на феста, когата голямата литературна дандания е минала, а високите автори са се разотишли. Ето това е златното време на епиграмиста: каква по-добра раздяла с един, пък бил той и литературен, маратон, от смешката, от намигването, спасителното глумене с прекомерните амбиции?

Прочие – съвременната литературна дандания чака своя бъдещ епиграмист, убеден съм. И го виждам в бъдещите книжки на Феликс.

Отварянето на българската литература към Европа в последните две и половина десетилетия, безспорен плюс, нанесе и камшичен удар върху задния й двор – сатирата, епиграмата, експромпта. Колко са изданията, които публикуват подобни неща днес? Колко са авторите, останали на полето на родния хумор и сатира?

Вероятно има много обяснения за залеза на епиграмата, като част от големия хумористично-сатиричен комплекс на литературата ни, но едно от тях е очевидно. Освобождаването на езика на пресата /не толкова на вътрешната й свобода/ и особено социалните мрежи иззеха онази иманентна същност на епиграмата, без която тя не може да съществува: да иронизира лични или обществени недъзи.

Прекалено лесно е днес да удариш шамар с постинг от три-четири думи по форумите в нета. Разбира се, това не е изкуство. Обаче дарява псуващия в нета питекантроп с усещането, че и той е писател, и той е хуморист. И то – нецензуриран.

Срути се и др

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020