Бележки по "Очертаване на кръг" от Катя Стоилова

4.86   (461 гласа)

Очертаване на кръг* от Катя Стоилова е стихосбирка, която е опит да завърши поезията на тази деликатна пловдивска авторка, като помести в кръга на личното й пространство фигури и чувства, състояния на духа и физически пътувания във времето по един неин си, несъмнено различим начин на обяснение на света – а това в последна сметка е опит за обяснение на необяснимото, на чудото на битието да си жена и поет едновременно.

Преди да се опитам да дам моя прочит на тази хубава стихосбирка, бих казал няколко думи върху пловдивската женска поезия, в която отчетлив глас е Катя Стоилова.

Джендър прочитите са модерни в последните 20-ина години, но тук думата ми е за друго – за това как и защо пловдивската женска поезия стои встрани от фемини лириката в други поетични български градове като Стара Загора и Бургас, да речем.

Дори най-заявената епатажно поетеса в Пловдив – Божана Апостолова, е твърде деликатна в лирическия си код от шумните женски гласове на една Миряна Башева, на Маргарита Петкова и да не изброявам нататък.

Трите водещи поетеси на Стара Загора например – Мая Дългъчева, Виолета Христова и Мария Донева, различни в поезията си, са също заявени с епатаж в лириката си; за разлика, разбира се, от личното присъствие, което си остава по женски деликатно.

Подобна е тенденцията и при бургаските поетеси като Керана Ангелова, Бина Калс и др.

Пловдивската традиция на женското писане е друга и тя, според мен, е в деликатния почерк, в премълчаването, в лапидарността, в предварителния отказ от афиширане на личния свят над или отвъд онова, което обикновено наричаме обективно битие.

Катя Стоилова, струва ми се, е най-деликатното присъствие в този пловдивски женски лирически код.

Стиховете й, поетичните й фигури, не търсят, а тъкмо обратното – бягат от традицията на афиширания епатаж, на жената-амазонка, вкарани в българската женска поезия от Елисавета Багряна.

Нямам обяснение защо пловдивската традиция в женското писане е на деликатното споделяне, а не на категоричното заявяване; на съхранението, а не на разрушението.

По една или друга причина, модерната поетическа традиция в Пловдив се е свързвала далеч повече с мъжете поети отколкото със сестрите им по перо.

Жените поети тук са оставали в сянката им и като биография, и като лирическо присъствие.

Не казвам, че това е зле или добре. Отбелязвам го като факт, който, струва ми се, е значим при един последващ опит да се напише история на пловдивската женска поезия.

И така – към Катя

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025