Антон Баев

Критика

Свитъците на Светлозар Игов

4.97(2225 гласа)

Поезия

Ела, делфинче!

4.96(4674 гласа)

Критика

Евангелие по Елена

4.94(838 гласа)

Критика

Лошото време на Иван Вълев

4.93(902 гласа)

Есе

През граници и през сърца

4.92(2137 гласа)

Виж още

Бележки по "Очертаване на кръг" от Катя Стоилова

4.92   (453 гласа)

Очертаване на кръг* от Катя Стоилова е стихосбирка, която е опит да завърши поезията на тази деликатна пловдивска авторка, като помести в кръга на личното й пространство фигури и чувства, състояния на духа и физически пътувания във времето по един неин си, несъмнено различим начин на обяснение на света – а това в последна сметка е опит за обяснение на необяснимото, на чудото на битието да си жена и поет едновременно.

Преди да се опитам да дам моя прочит на тази хубава стихосбирка, бих казал няколко думи върху пловдивската женска поезия, в която отчетлив глас е Катя Стоилова.

Джендър прочитите са модерни в последните 20-ина години, но тук думата ми е за друго – за това как и защо пловдивската женска поезия стои встрани от фемини лириката в други поетични български градове като Стара Загора и Бургас, да речем.

Дори най-заявената епатажно поетеса в Пловдив – Божана Апостолова, е твърде деликатна в лирическия си код от шумните женски гласове на една Миряна Башева, на Маргарита Петкова и да не изброявам нататък.

Трите водещи поетеси на Стара Загора например – Мая Дългъчева, Виолета Христова и Мария Донева, различни в поезията си, са също заявени с епатаж в лириката си; за разлика, разбира се, от личното присъствие, което си остава по женски деликатно.

Подобна е тенденцията и при бургаските поетеси като Керана Ангелова, Бина Калс и др.

Пловдивската традиция на женското писане е друга и тя, според мен, е в деликатния почерк, в премълчаването, в лапидарността, в предварителния отказ от афиширане на личния свят над или отвъд онова, което обикновено наричаме обективно битие.

Катя Стоилова, струва ми се, е най-деликатното присъствие в този пловдивски женски лирически код.

Стиховете й, поетичните й фигури, не търсят, а тъкмо обратното – бягат от традицията на афиширания епатаж, на жената-амазонка, вкарани в българската женска поезия от Елисавета Багряна.

Нямам обяснение защо пловдивската традиция в женското писане е на деликатното споделяне, а не на категоричното заявяване; на съхранението, а не на разрушението.

По една или друга причина, модерната поетическа традиция в Пловдив се е свързвала далеч повече с мъжете поети отколкото със сестрите им по перо.

Жените поети тук са оставали в сянката им и като биография, и като лирическо присъствие.

Не казвам, че това е зле или добре. Отбелязвам го като факт, който, струва ми се, е значим при един последващ опит да се напише история на пловдивската женска поезия.

И така – към Катя

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021