ОРФЕЙ И СВЕТЛИНАТА

     В този текст ще проявя сизифово усилие, за да поразчистя прахоляка и да събера малко отломки от известни факти и предположения около името на Орфей, с цел да подредя частично един реален или илюзионен пъзел… Въз основа на интердисциплинарния подход чисто художествено, често опирайки се на мистичното, предполагаемото, близкото по значение и звукопис, отнасящо се до светлината и връзката ѝ с името на Орфей. Но като цяло това е начин да се зададат множество въпроси. А щом има въпроси, рано или късно ще се появят и отговорите.

      И една уговорка още в началото. Ако Орфей е фигура на митичен персонаж, жрец, герой от някаква история и посоката на разпространения на знанията от него и за него е от Балканите през Средиземноморието до Леванта, Египет и цяла Европа, то Аполон е божество от Малоазийски произход и посоката на информацията за него е географски противоположна на тази, по която се движат знанията за и от Орфей. А Херос, Загрей и Дионис са доказано тракийски и елински божества или различни проявления на едно и също божество, които по-късно навлизат и в римските култове.

     Повечето учени от школите в Западна Европа предпочитат да разглеждат Орфей като символ на нощта, на мистичното, подобно на славея. Онзи, който предизвиква раждането на деня със сладкогласната си песен.

      Не такъв е случаят обаче с Орфей в Югоизточната част на Европа, включително там, където се отбелязва, че е роден – Родопа планина. Същото важи и за Древна Гърция, където има легенда, че Орфей е слязъл в селенията на Хадес, за да измоли Евридика- дейност, която, опирайки се на други авторитетни изследвания, професор Богдан Богданов съпоставя с шаманските практики (В случая е коректно да се отбележи, че понятието „шаман“ навлиза в научната терминология, заимствано от езиците на индианците в Северна Америка). Слизайки в света на незримото, Орфей търси начин да възвърне Евридика към живота, тоест към светлината. В този смисъл неговата същност и дейността му са противоположни на мрака.

     Херосът и Загрей – Дионис ту са отделни богове на слънцето и плодородието в тракийските вярвания, ту се сливат в едно, представяйки единен култ към соларно божество, на което Орфей е служил като жрец или като жрец- цар.

     Учението на Орфей често се свързва с разбирането да се ядат растителни храни, а не от животински произход, отличава жреца от фигурата на тракийския Херос, който е ловец. И ако Херосът е въоръжен с лък или с копие, то Орфей сякаш е преобразил лъка в лира или арфа. Сякаш е близнак на Херос, но с друга същност- противоположна. Както е противоположна същността между Прометей, свързан с огъня и Епитемей, свързан със сянката.

    Името на Орф