Реквием за Владимир Янев

Той е отсъстващият присъстващ. Винаги е бил обърнат към другите, съумявал е да запали искрите на вдъхновението, да провокира, да прехвърли мостове и да бъде много повече от една незаобиколима литературна позиция. Владимир Янев е УЧИТЕЛЯТ, който приобщи безброй хора към литературата и към доброто. Той отвори хоризонти, вдъхна вяра, разчупи рамки и съумя да убеди и скептиците, че за всичко може да се пише с душа, талант, с ведрина и хумор, които градят съмишленици.  Широтата на знанията му заливаше, но не удавяше. Той убеждаваше,че може още и още. Затова УНИВЕРСИТЕТСКИЯТ ПРЕПОДАВАТЕЛ остана ПРИЯТЕЛ завинаги. Без да фамилиазира, топеше дистанции. С него можеше да се спори, да се отстояват истини, но неизменно да се защитава онова, което дава нова посока, а не закотвя към инерцията. За такива личности трябва да се пише и говори само в сегашно време.

    Той изпреварващо заяви:

    „Ще умра и какво? Няма да оставя дупка в пейзажа,я…

                Затова повтарям възгласа на Юрий Олеша:

                               Да живее светът без мен!

    Но се питам: „Как ще е възможен светът без другите около

                                        мен?“

    Другите могат да съхранят безброй спомени за него, защото  е откриваем навсякъде:  могат да се обърнат към книгите му; могат да съберат записите от неговите интервюта; могат да направят масив от фотографии. Той е човекът памет и паметта за него трябва да бъде съхранена.

    Тази интелектуална виталност най-то