Реквием за Владимир Янев

nbsp; Не са му чужди предизвикателствата. С „Признати и непознати“ не се търси ефектът на изненадата и псевдооткривателството. От една страна, всичко е известно. От друга, то така е притиснато от наносите на годините, че остава приглушено. Осветяването му дава възможност да се разкрият нови аспекти, а въпрос на желание е те да получат преоткриващи вписвания в портрета на вече установеното. Същото се отнася и за книгата за Христо Смирненски – двете ядра в нея за празника и маскарада. Владимир Янев   полемизира, но и  допълва с нови нюанси, за да изведе обобщената представа за всичко писано дотук.

    Същевременно  изследванията преминават през различните периоди на българската литература. Работата му върху българския литературен авангард потвърди посоката на неговия подход – ролята на историческия факт, културната ситуация, респектиращия спектър от трактовки. Не му вярвайте, когато пише, че наблюдението му има христоматиен характер, за да подпомогне преподаватели, студенти и ученици. Това е впечатляващ академичен труд, който – вярно е –  написан е достъпно, но  изключително коректно по отношение на различните интерпретации и е защитена собствената гледна точка. Проследена е хронологията, пресичанията на съответните позиции, налагащите се констататации. Владимир Янев познава много добре литературната традиция и подчертава, че се живее в модерните времена, но очакванията са  литературата да съхрани красотата и героиката на единния български дух. Може близките до кръга „Мисъл“ да възприемат Иван Вазов като безнадеждно остарял, но са за преклонението пред общонародното. Владимир  Янев обобщава: „Авангардистите обаче не са склонни да историзират – те истеризират миналото и съвременното! Именно истерико-анархистичната хипертрофия на авангардисткото отношение към света не могат да приемат „еволюционистите“.

      Закономерно последваха текстовете върху българската литература след Първата световна война, а после се появиха „Прозрения. Записки по българска литература“. Отново жанрово скромно беше уточнено, че са помагало за студентите филолози от висшите училища. Всъщност това е една представителна „разгъвка“, която започва от Стоян Михайловски, преминава през преломни процеси и творци, за да стигне до съвременната българска литература. Оригинално е решението към някои от статиите да има своеобразни приложения, които уплътняват поставените проблеми – те са азбучник, експресивни бележки, фрагменти, документални ориентири – цитирани писма, литературен календар. Така написаното може да бъде видяно от друг ъгъл. Подходите не са повтарящи се и всяка статия/студия разкрива нов самостоятелен щрих към поетиката на разглежданите автори. При тази многоликост &nb