чно се свързва с думата „живея“.
Първата книга на Владимир Янев „Живея и препрочитам“ днес може да се приеме като програмна за пътя му напред
през годините. Споделяше, че добрата творческа форма за него е, когато изчита
на ден по двеста страници и изписва две. Четенето и препрочитането изведоха
теми, които по-късно се отляха в самостоятелни изследвания, моделиращи
търсенията на учения. Едновременно с това в тази първа книга той сля позициите
на литературния историк и критик с темата „Живея с Пловдив“ – литературата на
града като панорама и профилите на онези творци, които за него бяха знакови. По-
късно тази тема се разгърна в монолитното изследване „Литературният Пловдив от
ХIХ век до наши дни“. То не
може да се свърже с никакъв регионален патриотизъм. Така както „Възрожденският
Пловдив“ на Николай Генчев е представителна книга за епохата, по същия начин
„Литературният Пловдив“ разкрива тенденции, културни ускорения и едно
национално лице на литературата. Много имена преминават през вековния град или
се разлетяват от него, като всяко за себе си се вписва в съответното време със сътвореното.
Можеше да се предположи, че ще спре дотук. Обикновено фундаменталните трудове
нямат продължение, но отново беше непредсказуем.
След девет години
се появи „Живея с Пловдив“, като донадстрои вече обхванатото. Владимир Янев достатъчно
ясно заяви в предговора, че не търси признание, а следва призванието си. В
Пловдив няма литературен музей, но с книгите си не само го създаде, но и направи няколко представителни
експозиции. Селекцията е негова и застана зад избора си. Шеговито атакува
канона с началото и края – започва с „Деяния“ и завършва с „Покаяния“ А между
тях „заковава“ една много стройна композиция. Тя дава възможност да се проследи
преходът от пловдивския ХХ-ти век към ХХI-и
– от многото имена към конкретни открояващи се присъствия. Няма срез в
миналото, а впечатлящ пейзаж на свят,
който е дал много за основите на
националната култура. След това като монолитен блок са портретите на поети,
свързани с града – имена, които българската литература чете и препрочита. Още
повече те са представени в развой, откроена е спецификата им, намерен е път към
същността на натюрела им, постигнато е трудното единство между обобщената
представа и микроскопския анализ, а при положение, че колоритът засенчва проявлението
на таланта – и това се казва. Ако се продължи нататък – обособените в друг блок
Маньо Стоянов, Асен Христофоров, Анжел Вагенщайн и Стефан Памуков вече представят
поливалентното присъствие в литературата. Те са различните, но комуникативни
лица, които постигат енциклопедичен поглед към света. Владимир Янев отстоява
своите пристрастия, като не се обръща само към конкретни книги, а дава
възможност да изпъкне контекстът на цялостния портрет.
&
