Реквием за Владимир Янев

към света, впечатляващ като лектор и събеседник, Владимир Янев има и условно „музикалната“ книга –  „Цигулката на Енгр. Строшени огледала“. В нея са литературните и гражданските пристрастия, фундаменталните знания, за да се постигне  колаж от фрагменти, който е цялостен портрет на вглеждащия се в променливата картина и непрекъснато осмислящ толкова несигурните отношения между фикцията и факта. „Втора цигулка. Строшени херми“ е своеобразно продължение на „Цигулката на Енгр“. Владимир Янев я определя като фрагментарни новели, свързани със своя вътрешна логика. Размишляващият, цитиращият, даващ шанс на внезапни хрумвания и внимателно оглеждащ фразата, преминаващ през  различни литературни и исторически полета автор атакува опорни точки, а после пак се връща към устоите. Тогава си позволява да изпише: „Пиша = жив съм!“ Не му  е достатъчно и допълва:  „Смятам тези книги за най-моите.“

    С тази неудържимост той изглежда не можеше да не напише и „Живи души“ – неговата енциклопедична поема от първо лице за множествени числа. Сардоничен е каталогът на мерзостта. На всичкото отгоре е предразполагащо откровен. Изповядващият се изрежда всичко онова, което го прави  „гнусар“, както ми е написал Владимир Янев в автографа към книгата. Само че опашката е отрязана и героят му може да продължи. Деформацията е вездесъща, а „мъртвите души“, ако репликираме Гогол, вече така са се размножили, че е обхваната цялата азбука.

    Тази лекота на преминаване от жанр в жанр и от тема в тема е безусловно свойствена за Владимир Янев. Затова и като естествено се приема, че написва двутомна история на световната литература за деца и юноши,  представя анекдоти и истории за Древна Гърция, от приказките за вълшебства успява да разсмее с футболните вълнения около „Локомотив“ – Пловдив.

    Ненаписаното ще допише в небесната библиотека, но тук направи за хората големи неща – проповядваше литература и създаваше личности.