Реквием за Владимир Янев

–      Как? И него ли са взели? Това е все едно да пържиш славеи.

                  Поемата на Блок е пържен славей.

                             За сеир на тълпата…

    Във „Възкресени мигове“ – есеистична проза – фрагментарността не се отказва да присъства, но се открояват по-различни концептуални кръгове – детството, но повече за близките; действително за мигове, но разгръщащи се в перспективата на едно духовно летоброене. Тук има цели критически портрети и текстове, които не се загубили бързата оперативна рефлексия.

    Ето защо за Владимир Янев може да се каже, че е голям разказвач на литературата. Но той  пише и за друг  голям разказвач, който  приживе и след житейския си край буди полемики. Това е книгата „Живият разказвач Николай Хайтов“. За нея е избран нетрадиционен подход – излъгано е очакването за познатия тип монография, а се тръгва от личната среща, която е отзвук на друга среща – разговора на Николай Хайтов с академичната общност на Пловдивския университет по повод негови оценки във „Вълшебното огледало“ за известни преподаватели. Това е и погледът за развитието на позицията на Николай Хайтов, който не държи веднъж реченото да се възприема като непоклатимо, а търси преди всичко градивното. След това Владимир Янев преминава към   динамичен прочит на „Диви разкази“ и не заобикаля дискусията за самите тях. Обхваща я цялостно, не скрива възраженията си и точно отбелязва „приближаванията“ и „оттласкванията“ към тази книга, която винаги дава основания за проблематизиране. Владимир Янев много ясно извежда силата на творческото присъствие на писателя: „Разбира се, Хайтов не е от тези автори, които според израза на Станислав Ленц всички познават и никой не чете.“

   Изцяло обърнат