Биляна

различни неща. Е, отегчаваше ме с непрестанното хленчене, че магазините били празни и нямало какво да се яде. Обаче нежната загриженост, с която прие новината за моята болест не само изтри неприятното усещане, но ми подейства чудотворно. Още в понеделник обривите започнаха да намаляват. В деня, в който ме изписаха, полетях към столицата. Изпълнена с вълнуващи очаквания, слязох на летището и хлътнах в първата телефонна кабина.

-Познай откъде ти се обаждам!

-Сигурно вече си вкъщи.

-Не, не. Още по-близко.

-От института!

-Не, не, не. Отгатни поне града.

-Да не би да си в София?!

Но защо нямаше радост в гласа му! -Разбира се. -Кога пристигна? -Преди пет минути. -Трябваше да ме предупредиш!

Говореше нервно. Сигурно си има някое момиче и идвах в неподходящ момент. Естествено, че ще има, няма мен да чака...

<<< …56575859606162… >>>